Смятаме, че можем да разпознаваме фалшивите новини и фейк съдържанието, но ново национално проучване разкрива притеснителна пропаст между това, което мислим за себе си, и това, което всъщност правим. В тази статия ще намерите интересни данни от изследване на Yettel и насоки как ние, като възрастни, можем да бъдем по-добър пример за децата по отношение на консумиране и проверка на достоверността на информацията, която ни залива от медии и мрежи.
Самоувереността: знаем ли наистина, че сме подведени
Според представително проучване на Yettel, проведено сред българи на възраст между 20 и 50 години в началото на 2026 г., 75 до 79% от анкетираните са убедени, че могат да разпознаят фалшиви или манипулативни новини. Конкретно:
- 78% вярват, че могат да установят манипулативно подбрани факти
- 75% твърдят, че различават мнение от факт
- 79% са уверени, че разпознават новини с политически, икономически или религиозни цели
- 70% казват, че могат да разпознаят AI-генерирано съдържание
Звучи добре. Но данните показват и парадокс.
Близо 40% от анкетираните признават, че са се подвеждали от невярно съдържание онлайн. На въпроса „Как разбрахте?“ най-често те отговарят: „Проверих сам по-късно“ (31%), „Видях опровержение“ (27%) и „Разбрах случайно“ (26%). Тоест – не в момента, когато са прочели новината, не когато са я споделили, а в последствие.
Феноменът може да се обясни с т.нар. overconfidence bias (или overconfidence effect) – когнитивното пристрастие към прекомерна увереност в собствените преценки или в конкретния случай – разминаването между убеждението „аз знам как работи дезинформацията“ и реалното поведение в момента на четене. Това се доказва и от данните – болшинството от нас се доверяват на усет дали една информация е вярна или не.
Как всъщност проверяваме новините?
- 44% се доверяват на усета си
- 37% проверяват дали новината е публикувана в утвърдени медии
- 30% проверяват източника или автора
- 21% въобще не проверяват
- Едва 9% използват специализирани сайтове за проверка на факти
„Усетът“ не е лош инструмент сам по себе си. Проблемът е, че интуицията работи добре само когато е тренирана – когато зад нея стои реална практика на проверка и критично мислене. В противен случай е просто огледало на нашите предубеждения.
Как емоциите ни предават – всеки път
Дезинформацията не работи чрез логика. Тя работи чрез емоция.
- 58% казват, че съдържание, което ги ядосва или възмущава, по-лесно привлича вниманието им
- 48% са по-склонни да повярват на новини, които ги плашат или тревожат
- 46% признават, че силно емоционални заглавия ги подтикват да кликват, дори когато се съмняват в източника
- 45% са по-склонни да не проверяват новини, съвпадащи с убежденията им
Когато четем новина, която ни докосва емоционално – критичното мислене отстъпва. Само 28% от хората признават, че по-късно са осъзнали, че емоцията им е повлияла на преценката.
Социалният кръг: когато доверието заобикаля проверката
63% от хората се доверяват повече на новини, когато са споделени от познат човек. Като в същото време:
- 54% признават, че близки са споделяли AI-генерирани изображения или видеоклипове, без да осъзнават, че са фалшиви
- 41% казват, че близки хора вярват в конспиративни теории
- 25% посочват, че в техния социален кръг редовно се споделят новини със съмнителна достоверност
И нещо много интересно – 63% избягват да коригират другите, дори когато смятат, че грешат.
Доверяваме се на хората от кръга си. Но не ги коригираме, когато сгрешат. Така дезинформацията се движи свободно в семейните групи и близкия приятелски кръг.
Какво виждат децата ни
Развиването на дигитално-медийна грамотност и критично мислене са слабо застъпени в образователния процес у нас към момента. Децата на практика се учат от наблюдение и взимат пример от нашия модел на поведение.
Рискът е реален. 88% от анкетираните са срещали фалшиво или подвеждащо съдържание. Почти половината – всяка седмица. Нашите деца живеят в същата онлайн среда.
Според Индекса на медийната грамотност за 2026 г. на Институт „Отворено общество – София“, България е най-уязвимата държава в ЕС по отношение на дезинформацията – на 34-то място в Европа, последна сред страните членки. Сред причините: недоверие между хората в обществото и ниски резултати в образованието (PISA). Само 38,3% от българите имат базови дигитални умения, при среден европейски показател от 55,56% – данни на Европейската комисия от Digital Decade 2025 Report.
Как ние да контролираме средата, а не тя нас
Феномени и термини, които е добре да познаваме
Ориентирането в океана от информация е по-лесно, когато познаваме механизмите. Ето осем добре документирани феномена с кратко обяснение как се проявяват в ежедневието:
Ефектът на третото лице (Third-Person Effect) – Склонността да смятаме, че манипулацииje засягат другите повече от нас самите. Това когнитивно пристрастие произтича от егоистично желание човек да възприема себе си като по-интелигентен, медийно грамотен или имунизиран срещу измама в сравнение с другите. Резултатът: пропускаме момента, в който самите ние се влияем.
Ефектът на Дънинг-Крюгер (Dunning-Kruger Effect) – Когнитивно пристрастие, при което хората с ограничени умения надценяват своята компетентност. В контекста на медийна грамотност: колкото по-малко знаем за механизмите на дезинформацията, толкова по-сигурни се чувстваме, че я разпознаваме.
Blind Spot Bias (Сляпото петно на пристрастията) – Способността да виждаме когнитивните пристрастия у другите, но не и у себе си. Тясно свързан с ефекта на третото лице. Дори хора с висока медийна грамотност го проявяват. Когато сме най-сигурни, че нещо е вярно – точно тогава е моментът да проверим.
Пристрастие към потвърждението (Confirmation Bias) – Тенденцията да търсим, интерпретираме и запомняме информация, която потвърждава вече съществуващите ни убеждения. В данните: 45% не проверяват новини, съвпадащи с убежденията им. Полезно е активно да търсим гледни точки, с които не сме съгласни – не за да ги приемеме, а за да разберем защо смятаме, че те наистина са погрешни.
Феноменът “Ефект на илюзорната истина” (Illusory Truth Effect) – Многократното излагане на едно твърдение го прави да изглежда по-вярно – дори когато знаем, че е съмнително. Затова повторението е ключова техника в дезинформационните кампании. Всъщност фактът, че сме чули нещо много пъти, не го прави вярно и е добре да потърсим защо се случва това вирусно разпространение на някаква информация.
Ехо камерата и информационният балон (Echo Chamber & Filter Bubble) – Алгоритмите на социалните медии ни показват предимно съдържание, с което вече сме се ангажирали – затвърждавайки убежденията ни и скривайки алтернативни гледни точки. Ехо камерата е социалната версия на “нашия кръг от хора, информационният балон не е нищо повече от алгоритъм, в който сме попаднали заради теми, които ни интересуват. Препоръчително е да следваме поне няколко акаунта или медии, с чиито позиции не сме напълно съгласни.
Zero-Click Searching (Търсене без кликване) – Практиката да формираме мнение въз основа само на заглавие или AI обобщение в търсачката – без да отворим и прочетем самия материал. Значителна част от потребителите никога не стигат до оригиналния текст.
Ефектът на социалното доказателство (Social Proof Bias) – Схващането, че ако много хора са харесали или споделили нещо, то вероятно е вярно. Всъщност броят лайкове не са fact-check за достовеност, а популярността на публикация не е доказателство за нейната коректност, често е точно обратното.
4 навика, които можем да въведем от утре
- Следващия път, когато прочетем новина, която ни ядосва или плаши, можем да си зададем въпроса: „Реагирам ли на емоция или на факт?“.
- Когато се съмняваме в новина, трябва да я проверим. Хубаво е детето да чува: „Не знам дали това е вярно, нека потърсим.“ Детето вижда процеса, не само резултата. По-долу ще намерите конкретни сайтове, от които можете да започнете.
- Има разлика между заглавие и съдържание. Можем да обясним на детето, че заглавията са проектирани да привлекат внимание, не да информират точно. Проверявайте заедно: „Дали заглавието казва същото като текста?“
- Да коригираме с такт, когато в семейния/служебния чат се появи съмнително съдържание. Не с агресия, а с въпрос: „Откъде е това? Намерих малко по-различна информация тук.“.
Сайтове за проверка на факти
Специализирани сайтове за България
Factcheck.bg – Първият специализиран сайт за проверка на факти в България. Анализира дезинформация, свързана с вътрешната и външна политика, здравеопазването и войната в Украйна.
БНР — „Фактите за…“ – Секция на Българското национално радио, посветена на развенчаване на неистини в общественото пространство.
AFP Проверка (България) – Българската секция на Agence France-Presse, която следи за вирусно съдържание в социалните мрежи.
Международни сайтове
Snopes.com – Най-старият и признат сайт за проверка на градски легенди, слухове и интернет измами.
PolitiFact – Специализира се в проверка на твърдения на политици (с оценъчна система „Truth-O-Meter“).
EUvsDisinfo – Проект на ЕС, насочен към дезинформация в Европа.
SafeNet и Yettel: дългогодишно партньорство за дигитална безопасност
Вече 20 години Националният център за безопасен интернет и Yettel са в партньорство по различни теми от онлайн безопасността.
Заедно с оператора реализираме уебинарите “НЕ | Зависими в интернет” за образователни експерти от цялата страна, включително от малки населени места, а готови уроци могат да бъдат изтеглени от образователната платформа iZZI на издателство “Клет България”.
Заедно с Yettel реализираме и образователна инициатива Digital Scouts. От миналата година инициативата има и дигитална платформа, на която ученето на безопасност интернет става чрез интерактивни приключения за децата и младежите.
Данните в статията са от национално представително проучване на Yettel (агенция „Арбитраж“, 20-50 г., януари 2026 г.), Индекс на медийната грамотност 2026 г. на Институт „Отворено общество — София“ и Digital Decade 2025 Report на Европейската комисия.
Снимки: Yettel България
