Summary
В „Бележник 2026“ НМД отчита ръст на онлайн рисковете за деца – кибертормоз, груминг и sextortion. SafeNet.bg е посочен като ключова инфраструктура, но без устойчиво държавно финансиране. Докладът описва и пропуски в правосъдието при онлайн посегателства и нужда от специализация и ясни правила за електронни доказателства.
На 30 април 2026 г. Националната мрежа за децата (НМД) представи специалното 15-то издание на независимия мониторингов доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“. Събитието се проведе в театър „Азарян“, НДК, и събра експерти, представители на институции, организации и млади хора от Програма „Мегафон“. Средната оценка на държавата тази година е среден 3,28.
„Бележник“ е независим мониторингов инструмент, който от 2013 г. насам систематично оценява политиките и практиките на България в грижата за децата. Докладът обхваща 9 области: благосъстояние, семейна среда и алтернативни грижи, закрила от всички форми на насилие, правосъдие, ранно детско развитие, образование, здравеопазване, спорт, култура и свободно време, и детско участие.
Както и в предишни години, различните раздели от доклада засягат и темите за онлайн безопасност и дигитална грамотност на децата там, където те имат отношение към политиките в съобтветната област на грижа към децата. В изданието за 2026 г. участват 50 автори и 7 външни оценители. Сред тях е и Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет (НЦБИ, SafeNet.bg) и член на УС на Коалицията за медийна грамотност.
Дигиталната среда – системен риск без системен отговор
Един от разделите, които изнасят данни и оценка за онлайн безопасността на децата е „Закрила на детето от всички форми на насилие“. Областта получава оценка 3,35 и е с един от най-ниските резултати. Докладът недвусмислено посочва, че онлайн насилието над деца е едно от съществените предизвикателства, изискващи съвместна работа на повече от едно министерство и институция.
Центърът за безопасен интернент е посочен в „Бележник 2026″ като ключова инфраструктура в дигиталната закрила на децата. Докладът цитира данни от дейността на Центъра. От създаването си досега НЦБИ е достигнал до 130 000 деца и родители, а дейността на Консултативната линия 124 123 показва, че
- 42% от обажданията са от родители – ръст от 16% спрямо 2024 г.
- 40% са от тийнейджъри на възраст 11–18 години
- Нараства делът на учители и специалисти, търсещи експертен съвет
Най-честите рискове, документирани чрез линиите, включват онлайн тормоз (особено сред деца на 11–13 г.), злоупотреба с лични данни, сексуално изнудване (sextortion) и груминг, онлайн измами с двукратен ръст спрямо предходни години, както и попадане на вредно съдържание – насилие, екстремизъм, подстрекаване към опасно поведение. Тревожни са и случаите на обаждания от деца със самонараняващо поведение или суицидни мисли.
Що се отнася до незаконното съдържание – ако през 2011 г. Горещата линия е обработила 751 материали (видео или снимки), то през 2025 г. обработените материали с незаконно съдържание, засягащо деца, достигат рекордните 3 625 868. Международната мрежа INHOPE специално е отбелязала технологичните подобрения и оптимизации в работата на българския Център като съществен принос в глобалната борба срещу сексуалната злоупотреба с деца онлайн.
“Бележник 2026” отбелязва и постигнатото в дейностите на Центъра по превенция и дигитална грамотност. От създаването си НЦБИ е достигнал до над 140 000 деца, младежи, родители и учители чрез повече от 800 обучения. Само през 2025 г. са проведени часове по дигитално-медийна грамотност с близо 25 000 деца, обучени са над 9 000 учители и над 6 000 родители са участвали в информационни срещи.
При всичко това „Бележник“ констатира критичен дефицит – НЦБИ остава единственият подобен център в Европа, който функционира без национално бюджетно обезпечаване. Мониторинговият доклад за поредна година отбелязва, че България поема европейски и международни ангажименти за защита на децата в дигиталната среда повече от две десетилетия, но не осигурява устойчиво държавно финансиране на структурата, която реално ги изпълнява.
Разделът проследява и хронологично развитието на темата за онлайн безопасността на децата от от 2013 до 2025 г. и дава оценка на институционалния отговор в България.
2013–2015 – „Бележник“ настоява за интегриран подход и реално ангажиране на институциите по програма „Безопасен интернет“ на ЕС.
2016 – МОН не включва достатъчно умения за безопасен интернет в учебните програми. Промените в НК и ЗМВР пречат на ефективното преследване на сексуални посегателства онлайн.
2017-2020 – Мерките за защита от онлайн насилие са заложени в НППНЗД. ДАЗД приоритизира превенцията на сексуалната експлоатация. Създаден е уеб портала www.cybercrime.bg с раздел за експлоатация на деца.
2020 – Пандемията рязко увеличава времето онлайн → мултиплициране на рискове: кибертормоз, злоупотреба с лични данни, sextortion, груминг. Все още липсва единна система за регистриране на случаи на насилие.
2021 – МОН и УНИЦЕФ работят по програми „Стъпки заедно“ и „Не на кибернасилието“.
2023 – Международни доклади, вкл. на Европол, отчитат драматичен ръст на организираната киберпрестъпност, с деца сред най-уязвимите групи.
2024 – Влизат в сила две важни европейски регулации:
- DSA – задължения за платформи: оценка на риска за деца, защита от таргетирана реклама, прозрачност, възрастова проверка. КРС е определена за национален надзорен орган.
- Директива (ЕС) 2024/1385 – криминализиране на киберследене, кибертормоз, разпространение на интимни материали без съгласие.
- Актът за ИИ – строги изисквания към системи, засягащи права на деца; забрана на манипулативни практики.
2025 – Стартира Национална информационна система за превенция от педофилия към МВР, вкл. регистър на извършителите. Оценена като важна стъпка, но недостатъчна за изграждане на интегрирана система.
Дигиталното насилие остава безнаказано. Какви са пропуските в правосъдието
Темите за децата и киберпространството са засегнати и в раздела “Правосъдие за деца” (добър 3,62). Докладът констатира, че въпреки измененията в НК (2024 г.) за транспониране на Директива 2011/93/ЕС, разследването на деяния, извършени чрез ИКТ, остава затруднено от:
- формализъм и бавност
- противоречива съдебна практика по подсъдността и допустимостта на електронни доказателства
- липса на специализация при разпределяне на делата
Децата, жертви на онлайн посегателства, са изрично посочени като уязвима група с ограничен реален достъп до правосъдие.
Документът посочва и важна новост: за първи път НСИ регистрира противообществената проява „обиди и закани, вкл. онлайн“ като отделна категория. За 2025 г. са отчетени 122 случая. Това е признание, че онлайн тормозът вече е видим в официалната статистика на детското правосъдие.
Наред с другите препоръки за държавните политики в детското правосъдие, Докладът отправя и две конкретни препоръки, адресиращи директно онлайн посегателствата:
„Да бъде приета единна рамка за съдебните състави, разглеждащи наказателни дела за посегателства срещу деца в дигитална среда – с яснота относно допустимите електронни доказателства и правилата за подсъдност.“
„Да се гарантира провеждането на процесуално-следствените действия по дела за онлайн посегателства единствено от структури в МВР с необходимите технически компетенции.“
В сайта на НМД може даразгледате пълния документ „Бележник 2026: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“.
Националната мрежа за децата не само мониторира политиките за децата, но и активно участва в тяхното реализиране. НМД е част от консорциума, поддържащ Националния център за безопасен интернет, заедно с Асоциация „Родители“ (водещ координатор) и Българската асоциация за семейно планиране и сексуално здраве (БАСП).
Припомняме, че в началото на април 2026 г. консорциумът стартира проекта „Дигитални деца 2″ – тригодишна инициатива, финансирана от Европейската комисия, която ще надгражда резултатите от предходния проект Digital Children.
