Преди седмици в подкаста Agent 001 на RatioBG гостува Георги Еленков – юрист, правозащитник, медиатор и директор „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата, която е част от консорциума зад Националния център за безопасен интернет.
В епизода “БезОПАСЕН интернет” той разговаря с водещите Кив и Тулечки по много и практични теми, които вълнуват родителите – кои са основните онлайн заплахи; как децата попадат на вредно съдържание с насилие, омраза, порнография или опасни предизвикателства; какви са различните форми на онлайн тормоз, включително през фалшиви профили в Instagram и Discord; как да постъпим при сексторшън (изнудване с интимни снимки и видеа, включително компютърно генерирани изображения); какви са фишинг атаките и финансовите измами, насочени към подрастващите.
В разговора са засегнати и новзараждащи се заплахи, които все още са непознати за повечето родители; рисковете, които масово се подценяват и как родителят да бъде информиран и ангажиран, без да прекрачва границата към свръхконтролиращ „helicopter parent“.
Пълният епизод можете да видите на линка по-долу, а в текста тук ви представяме накратко няколко интересни момента от разговора.
Как работи safenet.bg и защо линията 124 123 е за всеки, не само за жертви
Центърът за безопасен интернет работи от 2005 г. и има три основни направления.
Горещата линия (Hotline) е специализирана структура, която проследява, идентифицира и инициира сваляне на незаконно съдържание с деца онлайн. Центърът е член на INHOPE – глобална мрежа от 52 държави, в която центровете за безопасен интернет обменят информация за казуси. Когато бъде установено съдържание, хоствано на български сървъри, то се изпраща директно към Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Консултативната линия 124 123 е напълно безплатна, достъпна и чрез анонимен чат на обновения safenet.bg. Чатботът в сайта не е AI – зад него стои реален оператор. Линията се ползва не само при конкретен инцидент, а и превантивно – всеки родител може да позвъни или да пише, просто за да попита какви са актуалните рискове и как да предпази детето си.
„Постоянно се обаждат родители без да има конкретен случай – чисто превантивно, да попитат за нещо, включително за това какъв е най-адекватният начин да подходят в разговор с детето“.
Слепите петна: Опасностите не са само в TikTok и Instagram
Родителите се фокусират върху социалните мрежи – и понякога пропускат места, където рискът е дори по-голям. Ако децата бъдат ограничени от използване на Instagram или TikTok, те могат да мигрират към Discord или Telegram – платформи, познати значително по-малко на родителите. Дори да не използват социални мрежи, опасности за децата има и в онлайн игрите. Roblox, Fortnite, Minecraft – всяка съвременна игра има вграден чат и именно там действат т.нар. „грумъри“ (онлайн сексуални похитители). Международната организация WeProtect Global Alliance, в своя съвместен с UNICEF доклад Global Threat Assessment 2023, посочва стряскаща статистика: макар средният цикъл на онлайн груминг да отнема 45 минути, най-бързият документиран случай на преминаване към високорисков груминг в онлайн игра е бил само 19 секунди.
Safety-by-design: Защо Snapchat е пример за правилния подход на платформите
Вместо цялата отговорност да пада върху родителя, платформите могат да вграждат „safety-by-design“ алгоритми – защита, заложена в самия дизайн на продукта, а не добавена като последваща мярка.
В подкаста ще чуете конкретен пример с добра практика: Snapchat има интегриран алгоритъм, с който, ако тийнейджър няма общи приятели с непознат, този непознат не може да му изпрати покана за приятелство. Ако общите приятели са малко, детето получава предупредително съобщение с информация за онлайн рисковете.
„Отговорност на платформите е да създават по-безопасна онлайн среда за децата, да внедряват safety-by-design алгоритми. Алгоритмите понастоящем усилват риска, обслужват големите рекламодатели, вместо да мислят и за децата“.
Центърът активно насърчава подобни практики в диалога си с големите платформи.
Онлайн тормоз: Животът в класната стая и животът в телефона са едно и също
Онлайн тормозът е най-честата причина, поради която деца се обаждат на линия 124 123. Тормоз през фалшиви профили, групови чатове на класа, споделяне на снимки без съгласие. Не трябва да разглеждаме проблемите като „онлайн“ и „офлайн“, защото тормозът “прелива” постоянно между двата свята.
Решението не е само в забрани, а в три конкретни подхода:
- Дигитално-медийна грамотност – децата да могат сами да навигират информационния хаос онлайн
- Социално-емоционално учене – да говорят за емоциите си, да си съчувстват, да умеят да деескалират конфликт
- Ученическа медиация – практика, прилагана и в България, при която по-голямо дете (напр. от 10. клас) медирира конфликт между по-малки (от 7. клас): изслушва ги, помага им да се чуят, насърчава ги да влязат в обувките на другия
„Много важно е да се инвестира приоритетно в дигитално-медийна грамотност, в изграждане на умения за това децата сами да навигират информационния, включително дезинформационния хаос“.
Грешният рефлекс „Изтрий и блокирай“ – какво да направим вместо това
След многото практични съвети, които ще чуете в подкаста, е и как да постъпите при онлайн проблем. Когато дете е жертва на тормоз, изнудване или сексуално посегателство онлайн, родителският инстинкт обикновено е: „Изтрий всичко, блокирай тоя профил, забрави и продължете живота си.“. Правилната реакция е друга.
- Запазете писмена следа — не изтривайте съобщенията
- Направете скрийншотове на всичко — разговори, профили, заплахи
- Съставете хронология на случилото се
- Попълнете формата за посегателство онлайн на safenet.bg – операторите администрират случая и при необходимост го подават към ГДБОП
- При сериозни случаи (изнудване, сексуално посегателство) – може да се обърнете и директно към Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП
Дори при активен сексторшън не блокирайте профила на похитителя веднага. Поддържайте минимален контакт, докато властите успеят да реагират – в противен случай следата се губи, разследването и залавянето на престъпника са възпрепятствани.
Дигиталното родителство: Как да не се превърнем в „хеликоптерни родители“
Естественият инстинкт на всеки родител, който чуе за всички тези онлайн заплахи, е да инсталира приложения за пълен контрол върху телефона на детето си. Това поведение – постоянното следене на локацията, четенето на лични чатове и одобряването на всяко действие – е известно като „хеликоптерно родителство“ (helicopter parenting). „Биг Брадър“ контрол всъщност задушава тийнейджърите и ги лишава от възможността да се научат да навигират света сами.
Вместо свръхконтрол, експертите съветват да търсим „златната среда“. Децата имат нужда да се излагат на контролиран риск, за да се учат и растат. Затова, преди да инсталираме поредното приложение за следене, трябва да инвестираме време в изграждането на дигитално гражданство. Да научим децата не само от какво да се пазят, но и как да бъдат активни и отговорни в дигиталния свят – как да разпознават дезинформацията, как да подават сигнали и как да общуват безопасно. За малките деца приложения като Family Link са полезни за ограничаване на екранното време, но при тийнейджърите откритият диалог и изграденото доверие винаги работят по-добре от тайния контрол.
За полезен разговор с вашето дете може да ви помогне и практичното ни ръководство „Топ 6 червени флага за онлайн проблем“ – кратък и достъпен материал за родители и деца.
Гледайте целият разговор, а ако имате въпрос или се нуждаете от помощ – обадете се на 124 123 или се свържете с екипа чрез чата на портала – зад него стои реален оператор, готов да помогне.
