В тази публикация, освен анализ по фокусни за нас данни от PISA 2025, ще намерите и създаден от нас интерактивен ресурс за задаване на въпроси, проверка на твърдения и критично четене на данни от доклада на ОИСР
Публикуваните резултати от PISA 2025 отново показват сериозно предизвикателство пред българското образование. Почти 60% от 15-годишните ученици са под базовото ниво по четене, 57% под средното по математика, а 47% – по природни науки. Резултатите по четене и математика са по-ниски спрямо 2022 г., а разликите между учениците според социално-икономическия им статус остават големи.
За първи път изследването включва оценяване „Learning in the Digital World“, насочено към учене и решаване на проблеми с дигитални инструменти. За Националния център за безопасен интернет обаче PISA 2025 поставя и още един важен въпрос. Щом данните от това изследване са поредните, които доказват, че широката употреба на устройства, приложения и изкуствен интелект вече е факт и неотменна част от ежедневието на учениците, то ние възрастните подготвяме ли ги качествено не просто да използват технологии, а да учат, мислят и да се ориентират безопасно в дигитална среда?
Децата не възприемат дигиталния свят като отделна тема в ежедневието си. Общуването, ученето, идентичността, свободното време и отношенията им се случват едновременно онлайн и офлайн. Така дигиталната грамотност вече е част от функционалната грамотност. Припомняме нейната дефиниция в контекста на PISA и образованието: „Способността на ученика да разбира, използва, оценява, размишлява върху и се ангажира с писмени текстове, за да постигне свои цели, да развива знанията и потенциала си и да участва пълноценно в обществото.“.
Какво правим сега, когато голяма част от писмените текстове идват от екрана – статия в сайт, нечий пост, комуникация в чат, отговор от AI? Ето какво ни прави впечатление в резултатите PISA 2025.
Не е само въпрос на време пред екрана
Данните от PISA показват, че учениците в България използват дигитални устройства в училище средно 1,6 часа дневно за учене и 2,2 часа дневно за развлечение. За сравнение, средното време за развлечение с устройства в училище сред държавите от OECD е 1,1 часа. Същевременно 42% от учениците в България съобщават, че се разсейват от дигитални устройства по време на учебни занятия – значително над средното за OECD от 28%.
Наличието на устройство не означава умения как и за какво го използваш – учене, забавление, общуване. Дигиталната среда изисква способности, които не се развиват сами – управление и самоконтрол на вниманието, разбиране на информацията, оценка на източниците, разпознаване на манипулация и съзнателен избор кога технологията помага и кога пречи.
Затова разговорът не бива да се изчерпва с въпроса колко време децата прекарват онлайн и с първосигналното (лесно, но неефктивно) решение за забрани. По-важният въпрос е да ги научим да осъзнават какво правят там, как го разбират и какви умения имат, за да се справят с дигиталната среда.
Дигиталният свят трябва да бъде място за учене, а не само за разсейване.
Когато разбирането на текст отслабва, онлайн рискът расте
България постига едва 387 точки (при средно 461 за ОИСР), като 58% от учениците не покриват прага за базова грамотност.
33% от 15-годишните са на най-ниското ниво и не могат да открият основната идея в текст. 99% от учениците нямат умения за критично четене, което ги прави силно уязвими на дезинформация. Едва 1% от българските ученици показват високи постижения (Ниво 5/6), спрямо 6% средно за ОИСР.
PISA не измерва директно онлайн безопасност. Но резултатите по четене са важни и за нея.
Четивната грамотност не е само умение да се прочете текст. Тя включва способност да се разбере смисълът му, да се открои важната информация, да се сравнят различни източници и да се прецени доколко едно твърдение е надеждно.
Точно тези умения са необходими и онлайн.
Когато ученикът трудно разбира текст, контекст и намерение на автора, по-трудно може да разпознае:
- подвеждаща публикация или фалшива новина;
- измама, фишинг съобщение или съмнителна оферта;
- реклама, представена като независима информация;
- манипулативно съдържание, опасно предизвикателство или натиск в социалните мрежи;
- неточен, измислен или изваден от контекст отговор, генериран от AI;
- обидно, заплашително или изнудващо послание в чат.
Умението да разбираш и проверяваш информация е важна част от защитата в среда, която е изключително динамично променяща се, огромна по обем на информацията и постоянно изискваща бързи реакции и преценка.
Дигиталната безопасност не се изгражда само с технически настройки, родителски контрол и правила за устройства. Тя зависи и от това дали детето може да се ориентира в информацията, да задава въпроси и да не приема всяко съдържание за достоверно.
Сигурната дигитална среда е част от добрата учебна среда
PISA 2025 отчита и данни, свързани с благополучието на учениците – от шумни часове до онлайн тормоз.
- Дисциплина: 41% от учениците съобщават за шум и хаос във всеки учебен час.
- Дигитално разсейване: Учениците прекарват средно по 2.2 часа дневно на телефоните си за развлечение в училище, което е знак за липса на дигитална хигиена (и липса на интерес към изучавания материал и начина на преподаване).
- 24% от българските ученици посочват, че са преживявали тормоз поне няколко пъти месечно, а 7% съобщават за кибертормоз.
Нужни са ни ясни правила за дигиталните устройства – кога могат да бъдат полезно допълнение към учебния процес и кога трябва да бъдат оставяни настрани. Децата трябва да се научат да управляват вниманието си и да използват технологиите като инструмент.
Днес тормозът често прелива от физическата среда в училище към онлайн пространството и обратно. Конфликт, започнал в класната стая, може да продължи в групов чат вечерта. Училищните специалисти трябва да могат да разпознават признаците на риск и да знаят как да реагират – с ясен ред за сигнализиране, подкрепа на засегнатото дете, разговор с участниците и координация с родителите, когато дигитален конфликт засяга училищния живот.
Важно е също да се регулира къде и как се води комуникацията по училищни въпроси. В България Viber често се използва за класови и родителски групи, като проблемите не са специфични за него – те важат за всяка месинджър платформа. В такива чатове важната информация лесно се губи сред десетки съобщения, личните телефонни номера на учители и родители стават видими, а границата между учебно и лично време се размива. Груповите чатове могат и да усилят конфликти: обида или унизителен коментар се вижда едновременно от много хора, скрийншотове се препращат извън контекст, а изключването на дете от група може да се превърне във форма на социална изолация. Трябва ни ясен, структуриран и достъпен официален канал за училищни съобщения, задачи и срокове.
AI в училище: заместител на мисленето вместо помощник
PISA 2025 показва, че изкуственият интелект вече е част от ежедневието на учениците. 41% от българските ученици използват AI чатботове за училищна работа поне веднъж седмично. Около 30% ги използват за първоначално проучване, 29% за обобщаване на текстове, а 30% за подготовка на писмени задачи.
Това не е повод за морална паника. AI инструментите могат да помогнат за обяснение, упражнение, превод, структуриране на идеи и достъп до информация. В самия анализ на PISA се посочва, че „учениците, които редовно използват ИИ за общи цели и имат възможности в училище да развиват умения за ИИ грамотност, обикновено постигат малко по-високи резултати по природни науки“.
AI инструментите не могат да заменят умението на ученика да преценява дали отговорът е верен, достатъчен и подходящ за конкретната задача. Не могат да заменят и индивидуалния творчески поглед върху тема или теза.
Особено при ниски нива на четивна грамотност съществува риск AI да се използва като инструмент за бързо получаване на готов текст, без разбиране и без проверка. Това може да прикрие дефицити за кратко, но не ги решава.
Умението за работа с AI трябва да включва поне няколко основни навика: да се формулира ясен въпрос, да се проверява получената информация в надеждни източници, да се разпознават грешки и да не се споделят лични или чувствителни данни с чатботове.
С всичко това PISA 2025 ясно показва, че не можем да говорим за грамотност, без да говорим и за дигиталния свят. Днес да разбираш текст, да проверяваш източник, да разпознаваш манипулация, да използваш AI отговорно и да знаеш как да се защитиш онлайн са части от едно и също умение: да се ориентираш самостоятелно и отговорно в света.
***
PISA 2025 е международно изследване на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено сред над 760 000 15-годишни ученици в 91 държави и икономики, включително 6 830 ученици от 211 училища в България; цикълът е с основен фокус природни науки и за първи път включва оценяване „Learning in the Digital World“, насочено към учене и решаване на проблеми с дигитални инструменти.
Източници:
Интерактивен ресурс за резултатите на България
Данните от PISA 2025 не са само повод за бързи заключения. Те трябва да се четат внимателно: какво точно измерва изследването, какво показват числата за България, какво не могат да докажат сами по себе си и кои изводи изискват допълнителен анализ.
Затова SafeNet разработи експериментален интерактивен ресурс за резултатите на България от PISA 2025. Той обобщава ключови данни за четивната грамотност, математиката, природните науки, дигиталното разсейване, използването на изкуствен интелект, училищната среда и социалните неравенства.
Ресурсът включва и AI асистент, който може да отговаря на въпроси по данните и изводите в инфографиката.
AI асистентът може да бъде полезен на ученици, учители, родители, журналисти и всички, които искат да се ориентират по-конкретно в резултатите за България. Например: „Какво означава базово ниво по четене?“, „Какво измерва PISA и какво не измерва?“, „Какви са данните за разсейването от устройства?“ или „Как се различават резултатите на България от средните за ОИСР?“.
Инструментът може да допуска фактологични грешки и не заменя анализа на специалист или официалния доклад на ОИСР.
