„Да растеш онлайн“: ново изследване показва защо децата имат нужда от повече разбиране и подкрепа в дигиталния свят

Кръгла маса на УНИЦЕФ България, Националния център за безопасен интернет и Асоциация Родители постави фокус върху разминаването между преживяванията на децата онлайн и възприятията на възрастните, както и върху нуждата от устойчиво дигитално-медийно образование

Снимка: УНИЦЕФ България, Лилия Йотова

На 4 септември 2026 г. УНИЦЕФ България, Националният център за безопасен интернет и Асоциация Родители представиха резултатите от изследването „Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност“ в рамките на кръгла маса в София. Събитието е част от календара на Месеца на медийната грамотност 2026 в България, организиран от Коалиция за медийна грамотност и Представителството на Европейската комисия в България, и събра представители на институции, училища, граждански организации и експерти, работещи за безопасността и благосъстоянието на децата в дигитална среда.

В дискусията за ролята на училището, системните потребности и следващите стъпки участваха представители на Министерството на образованието и науката, EdTech България, директори на училища и младежи в гимназиален етап.

Как е проведено изследването

Изследването съчетава качествени и количествени методи – фокус групи с ученици, родители, учители, директори, педагогически съветници и представители на институции, както и резултати от онлайн въпросници с ученици от 5. до 12. клас, родители, учители и училищни специалисти.  Количествените извадки не са представителни за всички ученици, родители и учители в България. Данните очертават тенденции и модели сред включените групи. Изследването разглежда как учениците преживяват дигиталната среда, какви рискове разпознават, как се справят с онлайн тормоза, как използват изкуствен интелект и доколко развиват дигитално-медийна грамотност, като сравнява техния опит с гледните точки на родители, учители и училищни специалисти.

Ето какво сочат данните.

Дигиталната среда е част от ежедневието на децата, а не отделна тема

Децата не възприемат дигиталния свят като отделна тема в ежедневието си. Те не просто използват технологии, а общуването, ученето, идентичността, свободното време и отношенията им се случват едновременно онлайн и офлайн.

Данните показват, че навлизането в интернет започва много рано: 37% от учениците посочват, че са започнали активно да използват интернет и дигитални устройства преди 8-годишна възраст, а до края на началния етап 80% вече са активно онлайн. Почти всички участници – 97% – имат собствен смартфон.

Онлайн средата е преди всичко социално пространство. 80% от учениците чатят с приятели ежедневно, 79% използват социални мрежи, а 73% гледат видеа в YouTube всеки ден. Същевременно 62% търсят онлайн информация за училище, а 64% – за свои лични интереси.

Това поставя акцент върху необходимостта възрастните да приемат дигиталната среда като естествена част от живота на децата и да изграждат отношения на доверие и диалог с тях. Целта не може да бъде просто „по-малко интернет“, а по-безопасно, критично и отговорно участие в него.

Онлайн общуването: свързаност, принадлежност и нужда от баланс

Онлайн комуникацията е част от всекидневието на учениците и изпълнява едновременно социална, информационна и емоционална функция. Данните очертават дигиталната среда като пространство, в което децата поддържат приятелства, координират срещи, участват в социалния живот и остават свързани с хората около тях.

Какво „дава“ онлайн общуването

Учениците най-често описват онлайн общуването като възможност за постоянна връзка с приятели, лесно организиране на срещи и участие в общности, независимо от физическата дистанция. В този смисъл то не е алтернатива, а продължение на офлайн общуването. Както се посочва в доклада, присъствието на приятелите вече може да бъде непрекъснато.

Достъпът до информация и знания е друга ясно изразена полза. Учениците свързват онлайн средата с възможността да търсят информация за училище, за лични интереси и за света като цяло, често без ясно разграничение между учене и забавление. Родителите и учителите също разпознават тази функция, но по-често я обвързват с въпроси за достоверността на информацията и начина, по който тя се използва.

Учениците посочват още удобството и бързината на онлайн комуникацията. За тях тя е лесна, достъпна и спестява време, като позволява в по-голяма степен да контролират кога и как общуват. За част от тях това означава и възможност да избягват напрежението на директния контакт. Онлайн общуването има и емоционално значение — то носи забавление, разтоварване, спокойствие и усещане за принадлежност.

При възрастните тези ползи също се разпознават, но по-често са съпроводени с критична оценка. Родителите и учителите описват онлайн средата като ресурс, който осигурява постоянна свързаност и достъп до информация, но същевременно може да води до прекомерна ангажираност и по-повърхностни взаимодействия. Докладът обобщава това разминаване така: за децата онлайн комуникацията е ресурс и среда на живот; за възрастните тя е ресурс, но и проблем, който трябва да се управлява.

Какво „взима“ онлайн комуникацията

И трите групи – ученици, родители и учители – посочват, че онлайн общуването има и цена. Най-силната и почти универсална тема е загубата на време. Друга важна тема е отслабването на живото общуване лице в лице. Част от учениците посочват, че онлайн комуникацията може да отнеме „истинските разговори“, физическия и визуалния контакт, както и емоцията от срещата на живо. Разсейването, загубата на концентрация и отслабването на мотивацията също са сред отчетените ефекти. Учениците ги описват най-вече през трудности при ученето и задържането на внимание.

Рисковото и несигурно измерение на онлайн комуникацията присъства и в отговорите на учениците – като тревога от непознати хора, злоупотреба с лични данни, тормоз и доверие в онлайн среда. Родителите и учителите по-често свързват тези рискове с анонимността, токсичното поведение, езика на омразата и илюзията за безопасност.

Общото между трите групи е разбирането, че онлайн комуникацията може да отнема време, да измества живото общуване и да затруднява концентрацията. Разликата е в интерпретацията: учениците посочват най-вече непосредствените загуби – време, сън, внимание и спокойствие, докато родителите и учителите ги разглеждат като фактор, който може да повлияе върху развитието на социалните, емоционалните и когнитивните умения.

Ограниченията имат място, но не са достатъчни

Изследването не поставя под съмнение нуждата от разумни правила и родителска грижа. Данните обаче показват, че контролът върху достъпа не може самостоятелно да гарантира онлайн безопасност.

Около три четвърти от родителите посочват, че прилагат някаква форма на ограничение на екранното време – чрез отнемане на устройство, времеви правила или приложения за родителски контрол. Само 18% обаче казват, че установените правила се спазват последователно. При 47% има правила, но те невинаги работят, а 30% нямат правила за екранното време.

Качествената част на изследването показва, че децата лесно могат да сменят платформа, чат или профил, когато искат да избегнат контрол. Наред с това между самооценките на учениците и оценките на родителите има разминаване: 79% от учениците казват, че използват социални мрежи ежедневно, докато това посочват 53% от родителите; при изкуствения интелект дяловете са съответно 54% и 43%.

Тези разлики не са пряка мярка за това доколко родителите познават поведението на собствените си деца. Те обаче показват, че значителна част от дигиталното всекидневие на децата може да остава частично невидимо за възрастните. Това прави ранното развитие на саморегулация, критична преценка и безопасно общуване не по-малко важно от правилата у дома.

Рисковете често възникват в обичайното общуване

Учениците, родителите и учителите разпознават различни рискове онлайн. За учениците най-сериозни са разпространяването на снимки или видеа без съгласие – 59%, подвеждането да дадат лични данни или пари – 52%, и нерегламентираният достъп до профили – 39%.

Родителите по-често свързват рисковете с непознати хора, неподходящо съдържание, сайтове за запознанства, порнографски сайтове, Dark Web и онлайн хазарт. Учителите поставят по-силен акцент върху прекомерното време онлайн, агресията, измамите и ефектите върху концентрацията, критичното мислене и психичното благополучие.

Качествените данни показват, че напрежението, изолацията и агресията често се развиват именно в най-обичайните за децата пространства – класови чатове, групи между приятели, социални мрежи и онлайн игри. В тях границата между шега и унижение може да бъде неясна, а емотикони, мемета, колажи и ирония могат да прикриват реална болка.

Онлайн тормозът е социален проблем, а не само технологичен

22% от учениците в изследването посочват, че са преживели онлайн тормоз. Най-често извършители са съученици – 43%, следвани от връстници извън училище – 21%. В 22% от случаите учениците не знаят кой стои зад тормоза.

Най-честите форми са обиди, подигравки и заплахи – 76%, изключване или игнориране в чат групи – 33%, разпространяване на снимки или видеа без съгласие – 28%, и влизане в профил без разрешение – 24%.

При преживян онлайн тормоз учениците най-често блокират извършителя – 54%, а 44% споделят с родител или друг възрастен. Едва 11% се обръщат към учител или друг възрастен в училище. Почти половината – 44%, не докладват случая никъде, а специализираните услуги и институционалните канали се използват рядко.

Това разкрива важно разминаване: 87% от родителите очакват, че детето им би се обърнало към тях при подобен проблем, но реалните реакции на учениците показват, че споделянето с възрастен не е автоматично. Подкрепата трябва не само да бъде налична, но и да бъде разпознаваема, достъпна и основана на доверие.

Шокиращото съдържание и Dark Web: нужни са разговор и критична преценка

При среща с шокиращо съдържание 42% от учениците казват, че то не им е приятно, но могат да го понесат, а за 25% преживяването е много тежко или страшно. В същото време 11% посочват, че са свикнали с такова съдържание и го възприемат като нещо нормално, а 4% казват, че то им е интересно. Това показва риск част от децата постепенно да привикват към насилие и жестокост онлайн.

Само 42% посочват родител като човек, с когото биха споделили среща с подобно съдържание, а 41% казват, че най-често не споделят с никого. Възрастен в училище е посочен от около 10% от учениците.

Dark Web остава по-скоро символ на „забранения интернет“, отколкото реално позната среда. 53% от учениците са чували за него, но не знаят как се влиза, а 38% не знаят какво е. Само 6% казват, че са опитвали да разглеждат Dark Web, а 3% заявяват по-задълбочен опит. Данните показват необходимост от точна, спокойна и основана на факти информация – вместо митологизиране или сензационни послания.

Изкуственият интелект вече е част от ежедневието

86% от учениците посочват, че използват някакъв вид изкуствен интелект, като ChatGPT е най-разпространеният инструмент. 54% използват ИИ ежедневно или почти всеки ден.

Учениците не използват ИИ само за училище. Най-често посочват търсене на информация по лични интереси – 69%, следвано от помощ за домашни и училищни задачи – 55%, писане или създаване на текстове и проекти – 35%, и забавление – 21%.

Данните показват и необходимост от критична и етична употреба. 19% от учениците казват, че често оставят AI „да мисли вместо тях“, а други 28% посочват, че това се случва понякога. При част от децата се наблюдава и очовечаване на ИИ – те го описват като приятел, помощник или събеседник.

Затова въпросът не е дали AI да присъства в училище – той вече присъства чрез ежедневните навици на децата. Въпросът е как да се използва така, че да подпомага ученето, без да подменя самостоятелното мислене. Нужни са ясни педагогически и етични рамки за проверка на отговорите, авторство, отговорност, зависимост от външна помощ и разграничаване между инструмент и социален събеседник.

Притесненията на възрастните: обща тревога, различни акценти

Родителите и учителите споделят ясна тревога за дългосрочното въздействие на онлайн средата върху децата, но поставят различни акценти. При родителите най-силно изразено е притеснението, че децата губят уменията си за общуване на живо – 52%, следвано от загуба на концентрация и спад в учебните резултати – 49%, и риск от зависимост или неконтролируема употреба – 43%. Значим дял имат и тревогите за нарушения на съня и физическото състояние – 33%, както и за отслабване на критичното мислене – 31%. По-рядко са посочвани тревожност, изолация – 19%, намалена емпатия – 10%, радикализация – 9%, и занижено самочувствие – 8%.

При учителите водещо притеснение са зависимостта и компулсивната употреба – 63%, както и загубата на умения за общуване лице в лице. Те по-силно акцентират върху когнитивните и психично-емоционалните последствия: 51% посочват отслабването на критичното мислене, 46% – тревожност, потиснатост и изолация, а 42% – загуба на концентрация и спад в учебните резултати. Така родителите по-често виждат онлайн средата като фактор, който измества реалните социални взаимодействия и нарушава ежедневния ритъм на детето, докато учителите поставят по-силен фокус върху отражението върху мисленето, вниманието и психичното състояние.

Дигитално-медийната грамотност трябва да бъде устойчиво умение

Дигитално-медийната грамотност включва умения да намираме, разбираме, проверяваме и критично оценяваме информация и медийно съдържание; да използваме технологиите безопасно, отговорно и етично; и да създаваме и споделяме съдържание с разбиране за последиците.

Само 18% от учениците посочват, че винаги проверяват дали информацията, която виждат онлайн, е вярна. 11% винаги се замислят кой стои зад съдържанието и с каква цел то е създадено, докато 23% никога не правят това.

Темата присъства в училище, но не винаги е системно развивана. 59% от учителите посочват, че в тяхното училище се провеждат редовни уроци или специални дейности по дигитална и медийна грамотност, но при уточняване най-големият дял – 48%, казват, че това се случва само няколко пъти годишно.

Самите учители ясно заявяват от каква подкрепа имат нужда: 61% посочват практически казуси за работа с ученици, 51% – готови учебни материали и уроци, 44% – обучения и семинари, а 38% – подкрепа от външни експерти.