Интернет не е външен свят, в който децата „влизат“ от време на време. За много от тях той е естествено продължение на деня. Там те разговарят с приятели, гледат видео, учат, търсят информация, играят и използват изкуствен интелект. Затова разговорът за екраните не може да се изчерпва с въпроса: „Колко време стоиш на телефона?“
Тази статия разглежда данните от раздел IV на изследването „Да растеш онлайн: деца, дигитална среда и безопасност“, реализирано от УНИЦЕФ България, съвместно с Националния център за безопасен интернет и Асоциация Родители в рамките на програма „Стъпки заедно“. Целта на изследването е да чуе как децата преживяват дигиталната среда и да съпостави техния поглед с този на родителите, учителите и училищните специалисти.
Проучването съчетава разговори във фокус групи и интервюта с онлайн анкети сред ученици от 5. до 12. клас, родители, учители и училищни специалисти.
Интернет започва рано
Според отговорите на учениците 37% са започнали активно да използват интернет и дигитални устройства преди да навършат 8 години. Още 42% посочват, че това се е случило между 8- и 10-годишна възраст.
Това означава, че до края на началния етап – около 10-годишна възраст – близо 4 от всеки 5 деца вече са активни онлайн.
Родителите описват сходна картина. Най-често те посочват възрастта между 8 и 10 години, а 13% казват, че детето им е започнало да използва интернет преди 6-годишна възраст.
Тези данни са важни, защото показват, че първите години онлайн често започват преди децата да са имали възможност системно да учат за безопасност, критично мислене, лични данни или общуване в дигитална среда. Когато темите за онлайн рисковете започнат да се обсъждат по-късно, много деца вече имат натрупан собствен опит в интернет.
Смартфонът е личният вход към дигиталния свят
За повечето участници достъпът до интернет е постоянен и личен. 97% от учениците посочват, че разполагат със собствен смартфон. Това се потвърждава и от родителите – 95%.
Освен смартфон, учениците използват и други устройства:
- 68% използват компютър – лаптоп или настолен;
- 46% използват смарт телевизор;
- 25% използват игрова конзола;
- 21% използват таблет.
Смартфонът обаче има особено място. Той не е просто устройство за обаждания, а постоянен достъп до разговори, социални мрежи, видео, игри, информация и приложения. Затова въпросът вече не е само дали едно дете има достъп до интернет. По-важно е какво прави онлайн, как се чувства там и дали има умения да се справя с трудни ситуации.
Времето онлайн не е само време за учене
Учениците ясно разграничават използването на устройства за училище от времето онлайн в свободното си време.
За учебни задачи 65% посочват, че прекарват по-малко от два часа на ден пред устройства. Други 22% казват, че използват устройства между два и четири часа дневно за учене.
Картината се променя, когато става дума за свободното време. 32% от учениците казват, че прекарват между два и четири часа дневно на устройства извън учебните задачи. 27% посочват между четири и шест часа, а 15% – между шест и осем часа. Още 11% казват, че прекарват повече от осем часа дневно на устройства в свободното си време.
Общо това означава, че малко над половината от учениците в изследването прекарват повече от четири часа дневно онлайн в свободното си време. Приблизително една четвърт прекарват над шест часа.
Родителите като цяло споделят мнение в същата посока, но оценяват времето като по-малко. Например 50% от тях смятат, че детето им прекарва между два и четири часа дневно на устройства в свободното време. Само 2% посочват повече от осем часа – при 11% от самите ученици.
Това не означава непременно, че родителите не познават децата си или че децата съзнателно крият времето си онлайн. Но данните показват, че част от дигиталното ежедневие на учениците може да остава по-слабо видимо за възрастните.
Ограниченията съществуват, но не винаги работят последователно
Много родители се опитват да регулират екранното време. 34% посочват, че при нужда отнемат устройството, 32% имат конкретни правила за времето, а 30% използват технически средства, например приложения за родителски контрол.
В същото време 27% казват, че изобщо не ограничават екранното време.
Още по-показателни са данните за това как се спазват правилата у дома. Само 18% от родителите казват, че успяват да ги прилагат последователно. 47% се опитват, но не винаги успяват. При 30% няма установени правила за екранното време.
За родителите дигиталната среда е трудно управляема само чрез часовник, забрани или отнемане на телефона.
YouTube, TikTok и Instagram са в центъра на ежедневието
Онлайн средата на учениците е силно свързана с видео съдържание, социални мрежи и чат приложения.
Най-използваните платформи сред учениците са:
- YouTube – 79%
- TikTok – 74%
- Instagram – 69%
- Messenger, Viber и WhatsApp – 63%
- приложения за игри като Roblox и Fortnite – 54%
- Discord – 28%
- Facebook – 25%
- Snapchat – 24%
Тези данни не показват колко време прекарва всяко дете във всяко приложение, нито за какво точно го използва. Но очертават среда, в която гледането на видео, общуването и социалните мрежи са тясно свързани.
За родителите това може да е полезен ориентир: онлайн пространството на децата не се състои от една „опасна платформа“ или една „полезна платформа“. Едно и също приложение може да бъде място за забавление, информация, чат с приятели, учене или напрежение.
Онлайн е преди всичко място за общуване
Най-честата ежедневна онлайн дейност за учениците е чатът с приятели. 80% посочват, че правят това всеки ден. Почти толкова (79%) използват социални мрежи ежедневно. 73% гледат видеа в YouTube, а 63% играят онлайн игри.
Интернет обаче не е само място за развлечение. 64% от учениците всеки ден търсят информация за лични интереси, а 62% търсят и информация за училище.
Все по-видима част от ежедневието е и изкуственият интелект: 54% от учениците посочват, че използват ИИ ежедневно или почти всеки ден.
По-рядко учениците създават собствено съдържание. Само 13% казват, че всеки ден правят видеа, постове или други форми на дигитално съдържание.
Това показва, че децата не са пасивни в интернет – те общуват, играят, търсят и споделят. Но когато става дума за съдържание, по-често гледат и разпространяват, отколкото създават свое.
Какво виждат децата и какво виждат родителите
Родителите описват сходна структура на ежедневните дейности, но почти навсякъде посочват по-ниски стойности.
Най-голямото разминаване е при социалните мрежи: 79% от учениците казват, че ги използват ежедневно, докато 53% от родителите смятат същото за своите деца.
Разлика има и при използването на изкуствен интелект: 54% от учениците посочват ежедневна или почти ежедневна употреба, в сравнение с 43% според родителите.
Тези резултати не са директно сравнение между конкретно дете и неговия родител. Анкетите са попълнени от отделни групи участници. Но данните подсказват, че ежедневните практики на децата, особено тези, свързани със социални мрежи и по-нови технологии, могат да остават частично невидими за възрастните.
За много деца онлайн разговорът е почти постоянен
Онлайн комуникацията не е само средство за уговаряне. За голяма част от учениците тя е постоянна част от деня.
46% казват, че си пишат с приятели почти постоянно. Други 33% посочват, че чатят редовно, но не непрекъснато. Само малък дял общуват рядко или изобщо не чатят.
Родителите също виждат онлайн общуването като значимо, но го оценяват като по-малко интензивно. 30% смятат, че детето им пише почти постоянно, а 25% го описват като общуване по-скоро за конкретни нужди – например уговорки или училище.
За учениците онлайн контактът с приятели е естествено продължение на отношенията на живо. Той помага да поддържат връзка, да организират срещи, да споделят интереси и да се чувстват част от групата.
Какво дава онлайн общуването
В свободните си отговори учениците най-често описват онлайн общуването като бързо, удобно и полезно. То им помага да поддържат приятелства, да се свързват с хора, които са далеч, и да намират информация.
За много деца то е и емоционално важно, защото дава чувство за близост, разтоварване, забавление и принадлежност.
Родителите и учителите също разпознават тези ползи. Според тях интернетът е важен източник на информация и знания, средство за поддържане на връзка с близки и възможност за учене.
Има обаче разлика в акцентите. Децата по-често говорят за това какво им дава онлайн общуването в настоящето: приятели, бързина, удобство, интересни неща. Възрастните по-често мислят и за възможните рискове – разсейване, прекомерно време, повърхностна комуникация или трудности в общуването на живо.
Какво може да отнема онлайн общуването
Самите ученици също виждат, че дигиталната среда има и трудна страна. Най-често споменават загубата на време – време за сън, учене, семейство, срещи или други занимания.
Част от тях говорят за разсейване, по-трудна концентрация и усещането, че времето минава неусетно. Други споменават, че телефоните могат да затруднят разговорите лице в лице.
Родителите и учителите посочват сходни тревоги, но ги разглеждат по-широко. Те се притесняват за концентрацията, умението за общуване на живо, съня, движението, емоционалното благополучие и критичното мислене.
Тук не става дума за избор между „интернетът е добър“ и „интернетът е лош“. Данните показват, че едно и също пространство може едновременно да дава връзка и да отнема време; да предлага информация и да разсейва; да помага на детето да е част от група и да създава натиск да бъде постоянно на разположение.
Какво се случва, когато телефонът го няма
Изследването задава и въпроса как биха се почувствали учениците без телефон или други устройства.
При липса на телефон за един ден реакциите са по-скоро умерени. 37% казват, че няма да им е особен проблем. 30% споделят, че ще им е неприятно, но ще се справят. 11% дори виждат възможност за почивка.
Има обаче и 15%, които казват, че биха се почувствали много зле – с напрежение, яд или усещане за изолация.
При липса на телефон за месец картината се променя. 27% от учениците заявяват, че биха се почувствали много зле и не биха издържали толкова дълго. Други 29% казват, че ще им бъде много трудно, но вероятно ще свикнат. Също 29% смятат, че ще им е неприятно, но ще намерят други занимания.
Това не означава, че всяко дете, което трудно би останало без телефон, има зависимост. Но показва колко важна част от социалния живот, информацията и свободното време на учениците вече се случва онлайн.
Какъв подход препоръчва докладът
Тъй като интернет влиза рано в ежедневието на децата, дигиталната безопасност, дигитално-медийната грамотност и уменията за саморегулация трябва да се развиват последователно и според възрастта – в училище и у дома, а не едва когато възникне проблем.
Това изисква партньорство между семейства и училища. Родителите имат нужда от ясни практически насоки за онлайн рисковете, правилата в дигиталната среда и използването на изкуствен интелект. Учителите и училищните специалисти – от практически казуси, готови ресурси, обучения и достъп до външна експертиза.
Целта не е само да се ограничава времето пред екрана, а децата да изграждат умения да използват интернет осъзнато, безопасно и критично – с подкрепата на възрастните около тях.
