Проучване на проект PATHFINDER сред учащи младежи и работодатели разкрива нагласите на двете групи за перспективите на пазара на труда. В основата на този дебат е силната загриженост, че образователните системи в България и по света не се адаптират достатъчно бързо към реалностите на AI ерата. Младите хора навлизат на пазара на труда с умения, които са преподавани по традиционни методи, докато работодателите търсят нещо съвсем различно – не само технически познания, но способност да работят с AI като инструмент, без да губят критичното си мислене, креативността и способността да решават проблеми с преценка, която машините не притежават.
На 10 юни 2026 г. близо 50 участници – младежи горен гимназиален курс и студенти, работодатели, HR специалисти, учители и представители на местната власт, се събраха в SOHO София за дебат на тема „Младежи, Изкуствен интелект и пазар на труда: All Inclusive“. Събитието, организирано от Политическа и гражданска обсерватория в партньорство със Столична община, беше първото по европейския проект PATHFINDER в България, фокусиран върху влиянието на AI върху младежката заетост.
Събитието представи резултати от национално проучване сред млади хора (18–29 години) и работодатели, които разкриват интересна картина: докато двете групи признават, че AI ще промени начина, по който работим, техните очаквания, опасения и нагласи се различават съществено.
Общата загриженост за ролята на AI във възможностите за професионален старт
Въпросът не е дали AI ще замени работата – работодателите вече го използват масово. Въпросът е как младите хора могат да се позиционират като партньори на технологията, а не като нейни жертви. Това изисква образователна система, която преподава не само как да се използва AI, но и как да се критикува, как да се разбира неговата логика и ограничения, и как да се запази човешката преценка и творчество в работен свят, където автоматизацията е норма.
И младежите, и работодателите признават, че AI ще трансформира пазара на труда и промяната вече е видима.
Над 60% от младежите виждат положително влияние на AI в образованието и работата си, главно чрез спестяване на време и помощ при учене. Сред работодателите 96% вече използват AI инструменти в своята дейност (56% активно, 40% ограничено).
И двете групи споделят очакване за промяна в необходимите умения, а не толкова в броя на работните места. 60% от работодателите очакват промяна в изискваните умения, а 68% от младежите смятат, че AI ще изисква нови компетенции. Тази констатация предполага, че проблемът не е изчезването на работата, а квалификацията.
Още един важен момент на съгласие е признанието на значението на „меките“ умения. И младежите, и работодателите поставят комуникационните умения на челно място – съответно 68% и 60% ги считат за най-важни. Умението за разрешаване на проблеми също е високо в двете класации. Това показва, че въпреки многото въпроси за точния мащаб на ролята на технологиите, и двете групи смятат, че човешкото мислене остава централно.
Притеснението за началните позиции
Болшинството от работодателите – 76% смятат, че AI ще замени много начални позиции – тези, които традиционно са старт за младите хора да натрупат опит, да развият умения и да се интегрират на пазара на труда. Младежите също признават риска – 54% смятат, че AI ще замени работни места.
Увереност в уменията и подготовка за пазара на труда
Младежите са уверени в използването на AI, но неподготвени за пазара на труда. 55% са много добре запознати с AI инструменти и 52% ги използват всеки ден. Но на въпроса дали са подготвени за AI-driven пазар на труда, само 16% казват, че са много подготвени, а 71% казват, че са само донякъде подготвени. Само 35% от младежите са преминали през формално обучение по AI – повечето се развиват самостоятелно, което означава неравномерна подготовка. защото вместо да е национална политика и приоритет на образователните системи, тези умения са оставени на възможностите и самоинициативността на младите хора.
Работодателите споделят същата нагласа: 80% смятат, че младежите са донякъде подготвени за AI умения, но не достатъчно.
Кой е отговорен за решението?
Младежите ясно искат образованието да се адаптира – AI трябва да бъде част от учебната програма още от средното образование. Те очакват и ранен диалог с работодатели: какви умения търсят, как се започва работа без опит, как AI се използва реално в работните процеси.
Над 50% от учащите споделят, че нямат време за развитие на умения, 29% нямат достъп до обучение, а за 26% проблем е липсата на информация. Най-застрашени групи са младите хора с ниска квалификация (64% риск), от селски райони (45% риск) и от малцинствени групи (35% риск).
Работодателите, от своя страна, виждат проблема като несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда (68%), липса на опит (64%) и липса на умения (48%).
Част от срещата за представяне на резултатите от проучване беше и работа по групи за дефиниране на проблеми и решения.
Снимки към публикацията: Политическа и гражданска обсерватория
