На 30 октомври 2026 г. в Огледална зала в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата среща на Кръжока по информационно право за учебната 2026–2027 г. Семинарът беше посветен на темата „Безопасността онлайн: баланс на права и споделена отговорност“ и събра студенти от Юридическия факултет, както и участници, които проявяват интерес към развитието на европейското цифрово право и защитата на децата в интернет.
Срещата се проведе по покана на Гл. ас. д-р Калина Георгиева, ръководител на Кръжока по информационно право и член на Консултативния съвет на Националния център за безопасен интернет. Лектор беше Иглика Иванова, председател на Коалицията за медийна грамотност и координатор на Националния център за безопасен интернет, SafeNet.bg. Предвидената като двучасова среща прерасна в близо тричасов разговор, в който бяха поставени множество въпроси за ролята на институциите, платформите, родителите, училищата и самите потребители при изграждането на по-сигурна цифрова среда.
В центъра на семинара беше разбирането, че безопасността на децата онлайн не може да бъде постигната само чрез забрани, технически ограничения или прехвърляне на отговорността върху семействата. Тя изисква едновременно защита, овластяване и участие. Този подход е заложен и в европейската стратегия Better Internet for Kids+ (BIK+), която разглежда децата не просто като обект на закрила, а като носители на права в цифровата среда. Именно затова разговорът започна от въпроса чии права защитаваме и как се намира справедлив баланс между правото на личен живот, защитата на личните данни, свободата на изразяване, правото на информация и водещия принцип за най-добрия интерес на детето.
В презентацията бяха представени основните международни и европейски правни ориентири по темата. Сред тях бяха Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето, Общият регламент относно защитата на данните, Регламентът за цифровите услуги, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и Актът за изкуствения интелект. Акцент беше поставен върху необходимостта те да не се разглеждат като изолирани документи, а като взаимосвързана правна и политическа рамка, която следва да отговори на бързо променящата се цифрова среда.
Съществена част от срещата беше посветена на развитието на европейската политика за децата онлайн. Беше проследен пътят от програмите за по-безопасен интернет, през първата стратегия Better Internet for Kids от 2012 г., до BIK+ от 2022 г. В този контекст беше обяснено, че BIK+ е политическа стратегия, която задава посоката за действие, докато конкретните задължения за онлайн услугите се въвеждат чрез законодателни актове. Трите основни стълба на стратегията са защита на децата от онлайн рискове, овластяване чрез знания и умения, както и активно участие на децата в решенията, които ги засягат.
Особено внимание беше отделено на Акта за цифровите услуги, или DSA. Беше разгледано как той въвежда специални изисквания за защитата на малолетните и непълнолетните потребители. За онлайн платформите това означава предприемане на подходящи и пропорционални мерки за високо равнище на защита на децата, а за много големите онлайн платформи и търсачки – задължение да оценяват и ограничават системните рискове. Сред тези рискове попадат отрицателните последици за правата на детето, физическото и психичното благополучие, както и рисковете, свързани с алгоритмичните системи, препоръчителните механизми и дизайна на услугите.
По време на семинара бяха разгледани и примери от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, които показват как правото търси баланс между борбата с незаконното съдържание, защитата на децата, свободата на изразяване, личния живот и свободата на стопанска инициатива. В този смисъл темата за онлайн безопасността беше представена не като противопоставяне между „сигурност“ и „свобода“, а като необходимост от пропорционални, конкретни и основани на доказателства решения.
Важна част от срещата беше представянето на ролята на мрежата от европейски центрове за безопасен интернет и на българския модел, реализиран чрез Националния център за безопасен интернет SafeNet.bg. Беше показано как европейските политики се превръщат в практически действия чрез образователни материали, консултиране, работа с родители и учители, кампании за дигитална и медийна грамотност, механизми за подаване на сигнали и подкрепа при онлайн проблеми. Така SafeNet.bg свързва европейската рамка с реалните нужди на деца, семейства, училища и специалисти в България.
Семинарът завърши с практически казус за отговорността на голяма онлайн платформа при данни за системно усилване на рискове за непълнолетни чрез алгоритми и дизайн на услугата. Участниците обсъдиха кои разпоредби на DSA са приложими, какви доказателства биха били необходими и какви мерки могат да бъдат подходящи, без да се нарушава принципът на справедлив баланс между конкуриращи се права. Презентацията беше споделена с всички присъстващи, за да остане като ресурс за последващо обучение и дискусия.
