Детето гледа любимия си ютюбър и изведнъж той препоръчва нова играчка, дреха или приложение. Реклама ли е това или просто споделяне на мнение? Знае ли детето ви разликата? И знае ли какво е длъжна да направи платформата, която разпространява това съдържание?
Европейският Законодателен акт за цифровите услуги (ЗАЦУ/DSA) има конкретни отговори и поставя ясни изисквания пред онлайн платформите.
Проблемът: децата невинаги разпознават рекламата
Рекламата в интернет отдавна не изглежда като реклама. Тя идва под формата на видеоклип на инфлуенсър, публикация в социална мрежа, „безплатна“ функция в игра или препоръка от профил, на когото детето се доверява. Деца и тийнейджъри харчат реални пари, без изобщо да осъзнават, че са били убеждавани да го направят и без да осъзнават кога нещо е реклама, скрита промоция или платен пост от инфлуенсър. А манипулативните механики в приложенията и игрите могат да доведат до навици, от които се излиза трудно.
Какво Европейският Законодателен акт за цифровите услуги задължава платформите да правят
Всяка реклама трябва да е ясно обозначена без изключение. Това включва и по-трудно разпознаваемите форми: продуктово позициониране в клипове, спонсорирани публикации и платено съдържание от инфлуенсъри. Обозначението „реклама“ или „спонсорирано“ трябва да е видимо, ясно и разбираемо – не скрито в малкия шрифт. Платформите са задължени и редовно да проверяват дали обозначенията работят на практика.
Рекламата трябва да е подходяща за възрастта. Платформата не може да показва на 13-годишен реклами за алкохол, хазарт или продукти, застрашаващи безопасността му.
Натискът да купуваш – как го разпознаваме
Освен явната реклама, има и по-фини манипулации, които също са отбелязани в DSA. Платформите трябва да избягват тактики за оказване на натиск като:
- таймери за обратно отброяване – „Офертата изтича след 10 минути!“
- съобщения „купи сега“ или „последни бройки“
- виртуални ежедневни награди, серии и точки, които карат детето да отваря приложението всеки ден, за да не „загуби“ прогреса си
Всички тези механики са проектирани да заобикалят рационалното мислене. При деца ефектът е още по-силен.
Кутийте с награди – хазартът, който не изглежда като хазарт
Специално внимание заслужава темата за „кутиите с награди“ в игрите – т.нар. loot boxes. Това са цифрови елементи в игри, при които детето плаща реални пари, за да получи случайна награда, например – ключова функция за напредък в играта.
Европейският закон е категоричен: платформите трябва да блокират достъпа на деца до всяка функция, която прилича на хазарт, включително loot boxes. Ако детето ви играе онлайн игри, проверете дали в тях има подобни механики и дали е свързана платежна карта към профила му.
Безплатното, което всъщност не е безплатно
Друго изискване на законодателния акт: платформите трябва да гарантират, че „безплатните“ продукти и услуги не включват скрити покупки. Ако едно приложение е безплатно за изтегляне, но работи пълноценно само след заплащане – това трябва да е ясно обозначено от самото начало, не след като детето е прекарало часове в него.
Същото важи за виртуалните валути в игрите: монети, токени, кристали. Те създават психологическа дистанция от реалните пари и затрудняват разбирането колко всъщност се харчи. Законът изисква пълна прозрачност за всяка такава транзакция.
Какво можете да направите като родител
Поговорете с детето си с конкретен въпрос: „Когато любимият ти YouTuber препоръча нещо – мислиш ли, че е платено?“ Ако отговорът е „не знам“ или „не, той просто го харесва“ – точно там започва разговорът за медийна грамотност.
Проверете игрите, в които детето ви прекарва най-много време. Има ли в тях loot boxes или виртуална валута? Свързана ли е карта към акаунта? Тези въпроси не са излишен контор, те са практическа защита.
В България Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е национален координатор по Законодателния акт за цифровите услуги и следи дали онлайн платформите спазват правилата за прозрачност, безопасност и защита на потребителите, включително на деца и непълнолетни. На страницата можете да намерите повече информация за DSA, както и да подадете сигнал или жалба при съмнения за нарушение онлайн.
Тази статия е базирана на брошурата на Европейската комисия „Информация за Законодателния акт за цифровите услуги (ЗАЦУ): Какво трябва да правят онлайн платформите, за да гарантират безопасността на децата и на тийнейджърите в интернет“ (октомври 2025 г.)
