Позната ли ви е тази ситуация: детето ви взема телефона „за малко“ и час по-късно все още скролва. Не защото е намерило нещо толкова интересно. А защото приложението е проектирано точно така – да не позволява спиране.
Безкрайното скролване не е случайна функция. То е умишлено инженерно решение, създадено да задържа вниманието възможно най-дълго. Европейският Законодателен акт за цифровите услуги (ЗАЦУ) го признава изрично като манипулативна практика и я забранява в профили на деца и тийнейджъри.
Какво е пристрастяващ дизайн?
В академичната и технологичната литература това явление се описва с термините „addictive design“ или „persuasive design“ — и „пристрастяващ дизайн“ е точният им превод на български. Той описва съзнателни решения при проектирането на интерфейс, целящи да задържат потребителя възможно най-дълго – не чрез по-добро съдържание, а чрез психологически механики, които заобикалят рационалното мислене.
Тези механики не са страничен ефект. Те са продукт на огромни инвестиции в изследвания на човешкото поведение и са разработени от едни от най-добрите инженери и психолози в света. При деца и тийнейджъри, чийто мозък все още се развива, ефектът е значително по-силен.
Как работи капанът
Нормалното четене има край – страницата свършва, книгата се затваря. При безкрайното превъртане край няма. Когато емисията достигне „дъното“, тя автоматично се обновява с ново съдържание. Мозъкът остава в режим на очакване: може би следващото нещо ще е интересно. И следващото. И след него.
Но безкрайното скролване е само един от механизмите. Европейската комисия изброява цяла поредица от подобни практики, които платформите са задължени да премахнат от профилите на децата:
Презареждане „плъзни надолу, за да обновиш“ – жестът, с който потребителят сам задейства появата на ново съдържание, наподобява механиката на едноръкия бандит. Очакването на резултата е достатъчно, за да задържи вниманието.
Постоянни известия – платформите изпращат сигнали не защото имате важно съобщение, а за да ви върнат в приложението. Известията в неподходящо за сън време са особено вредни за децата. Законодателният акт изисква те да са изключени по подразбиране.
Автоматично пускане на видеа – следващото видео стартира само, без потребителят да е избрал да го гледа. Решението е взето от платформата вместо от него.
Виртуални ежедневни награди, серии и точки – системи, при които приложението или играта „наказва“ детето, ако не го отвори всеки ден – загубена серия, пропусната награда, изгубен прогрес. Резултатът е компулсивно поведение, при което детето отваря приложението не от желание, а от страх да не „изостане“.
Броячи на харесвания и разписки за прочитане – механики, които засилват социалния натиск и тревожността. „Видял е съобщението, но не е отговорил“ създава напрежение, което е трудно да се управлява дори за възрастни.
Проблемът не е в детето, а в дизайна
Важно е да го кажем ясно: когато детето ви не може да спре да скролва, това не е въпрос на слаба воля или липса на самодисциплина. Именно затова Законодателният акт за цифровите услуги не оставя решението на индивидуалния избор. Той задължава платформите да премахнат тези механики от профилите на непълнолетните – не да ги направят по-трудни за намиране, а да ги изключат изцяло.
Какво трябва да предлагат платформите вместо това
Законодателният акт не само забранява – той и изисква. Платформите са задължени да предоставят инструменти, които помагат на децата и тийнейджърите да управляват времето си онлайн: напомняния за почивки, ясни индикатори колко е прекарано онлайн, опции за ограничаване на дневното използване.
С други думи: платформата трябва да помага на детето да излезе от нея – не да го задържа вътре.
Колко екранно време е препоръчително?
В становище, публикувано в началото на 2025 г., Съветът за електронни медии препоръчва:
- Бебета (0–2 години): не се препоръчва използване на устройства с екрани
- Малки деца (2–5 години): максимум 1 час на ден, разделен на по-кратки интервали
- По-големи деца (6–12 години): до 2 часа на ден — без да се брои времето за учебна дейност
- Тийнейджъри (13–18 години): акцентът е върху отговорно и балансирано използване, развитие на умения за медийна грамотност и умение за разпознаване и докладване на нередно съдържание
В България след 14-годишна възраст децата имат право да създават собствени профили в социалните мрежи – затова именно тази възраст е ключов момент да се говори открито за дигитални навици, граници и онлайн безопасност.
Пълните препоръки на СЕМ можете да намерите тук: Препоръки за екранно време при децата по възраст
За още полезни публикации по темата за екранното време посетете страницата в сайта ни Прекомерно екранно време
Какво можете да направите като родители
Проверете приложенията, които детето ви ползва най-често. Получава ли известия в часовете за сън? Има ли игра с ежедневни награди, които „задължават“ влизане?
Поговорете с детето си – не като забрана, а като разговор: „Забелязваш ли, че понякога скролваш, без всъщност да търсиш нещо конкретно?“ Осъзнаването на механиката е първата стъпка към управлението й.
Тази статия е базирана на брошурата на Европейската комисия „Информация за Законодателния акт за цифровите услуги (ЗАЦУ): Какво трябва да правят онлайн платформите, за да гарантират безопасността на децата и на тийнейджърите в интернет“ (октомври 2025 г.) и становището на Съвета за електронни медии „Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание“ (2025 г.)
