Съветът за електронни медии (СЕМ) публикува документ с насоки за това колко време е препоръчително децата да прекарват пред екрани. Препоръките са разделени по възрастови групи и включват указания за ползването на медийно и онлайн съдържание. Целта е да се подпомогнат родители, учители и всички възрастни, които се грижат за деца от най-ранна възраст, така че екраните да присъстват по здравословен и подходящ начин в ежедневието на децата и младежите.
Документът е резултат от съвместна работа на СЕМ и работна група към регулатора, в която участват медийни специалисти, здравни и научни експерти, както и правозащитни организации. Сред участниците е и Центърът за безопасен интернет (safenet.bg), който подготвя становища и позиции в защита на най-добрия интерес на децата, младежите, родителите и професионалистите, работещи с деца. Центърът работи по инициативата „Дигитални деца“, в която партньори са НМД, Българската асоциация по семейно планиране и Асоциация Родители – основен координатор.
По-долу представяме основните акценти от документа „Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание“ на СЕМ.
Препоръки за екранно време при децата
Определение за „екранно време“
Под „екранно време“ се разбира времето, което децата прекарват пред екрани на различни електронни устройства (телевизор, монитор, таблет, смартфон и други).
- За бебета (0–2 години) не се препоръчва използване на устройства с екрани.
- При малки деца (2–5 години) се препоръчва достъпът до екрани да се въвежда постепенно, като достига до максимум 1 час на ден, разделен на по-кратки интервали, а не наведнъж.
- За по-големи деца (6–12 години) препоръчителното екранно време е до 2 часа на ден, като това време не включва учебна дейност и други образователни занимания, в които детето участва. В тази възраст е уместно детето да бъде запознавано с подходящо информационно съдържание, например новини за деца.
- При тийнейджъри (13–18 години) акцентът е върху насърчаване на отговорно и балансирано използване на екранните устройства. В България след 14-годишна възраст децата имат право да създават собствени профили в социалните мрежи и е важно да умеят да ги управляват разумно, безопасно и отговорно. Това включва развитие на умения за медийна грамотност, включително докладване на нередно съдържание и/или поведение в различните платформи.
Препоръчителна дистанция и настройки
- телефони – на разстояние над 40–45 см;
- телевизори – на разстояние над 3 метра.
Тези дистанции следва да се спазват и в класната стая, включително за учениците на първите редове. При най-малките възрастови групи е важно да се следят и настройките на екрана – яркост и контраст, които не бива да са прекалено силни.
За всички възрасти препоръките подчертават нуждата от насърчаване на физическа активност, игри и занимания извън употребата на устройства.
Възможни физически и психически увреждания при деца и младежи от нерегулиран престой пред екрани и нефилтрирано съдържание
Сред физическите рискове се посочват: влошаване на зрението и късогледство (миопия); слънчеви алергии (свързани с UV лъчите от телефоните); наднормено тегло и затлъстяване в резултат на недостатъчна двигателна активност; нарушения на съня и други.
При психо-социалното и емоционалното развитие основните рискове включват: повишена тревожност; депресивни състояния; хиперактивност; трудности с концентрацията и паметта; обучителни затруднения и/или намалена мотивация за учене; агресивно поведение и липса на контрол върху импулсивността; по-висок риск от пристрастяване към психоактивни вещества; понижени социални умения и затруднено създаване на приятелства в реалния свят; намалено чувство за емпатия и трудност в разпознаването на емоциите на другите; ниско самочувствие, особено при прекомерна употреба на социални мрежи; екранна зависимост, интернет зависимост и гейминг разстройство, които могат да улеснят развитието и на други зависимости.
Медийно и онлайн съдържание: ролята на възрастните
Документът отделя особен акцент на ролята на родителите, които трябва да бъдат активни участници в медийните дейности на децата – например да гледат и/или обсъждат съдържанието заедно с тях, за да ги подпомогнат да разберат и критично да оценяват видяното. Възрастните следва да насочват вниманието на децата и към неподходящото и вредно съдържание.
За вредно се считa съдържание, което включва:
- насилие;
- сексуални сцени;
- сексуална експлоатация на деца;
- наркотични вещества;
- алкохолни напитки;
- тютюневи изделия;
- вредни субстанции;
- съвети за бързо отслабване, насочени към деца и тийнейджъри;
- призиви за опасни селфита;
- онлайн предизвикателства;
- хазартни игри;
- език на омразата и др.
Всички препоръки и насоки от „Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание“ могат да бъдат прочетени на сайта на СЕМ.
Родителите и професионалистите, които работят с деца, ще открият в документа и насоки за:
- настройки за контрол в устройствата, използвани от най-малките;
- изграждане на дигитално-медийна грамотност;
- информация къде да потърсят подкрепа или съвет при нужда.
Центърът за безопасен интернет е едно от местата за такава подкрепа. На Консултативната линия 124 123 и чрез чата на сайта safenet.bg родители, учители, деца и младежи могат да потърсят съвет или да подадат сигнал за проблем.
Допълнителни данни от СЕМ показват, че българските деца между 3 и 5 години прекарват средно по 3 часа на ден пред екран, а почти една четвърт (24%) от тях вече разполагат със собствен мобилен телефон. Изследването на СЕМ от 2024 г. посочва още, че у нас 92% от децата на възраст 13–18 години имат собствен смартфон, както и 60% от децата между 6 и 12 години. Собствен мобилен телефон притежават и близо 24% от 3–5-годишните.
В изготвянето на препоръките, публикувани от СЕМ, са отчетени мненията на офталмолози, Българската национална телевизия, Българското национално радио, АБРО, Алианса за ранно детско развитие, УНИЦЕФ България, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Фондация „Офлайн Кидс“, Национален център за безопасен интернет, Център за приложни невронауки и редица индивидуални експерти в областта.
Препоръките нямат задължителен или ограничителен характер. Тяхната единствена цел е да осигурят информираност и подкрепа за родители и възрастни, работещи с деца, за да могат те най-добре да преценят колко, кога и при какви условия да предоставят на детето достъп до екрани. Фокусът на документа е върху превенцията, достъпа до качествено и безопасно съдържание, ползите за образованието и развитието на дигиталната грамотност.
