Годишният отчет на международната мрежа от горещи линии показва рекорден обем сигнали, ръст на AI-генерирано съдържание и значима роля на България в разкриването и докладването на незаконно съдържание
Международната асоциация на горещите линии в интернет (INHOPE) – мрежата, към която принадлежи и Националният център за безопасен интернет (SafeNet.bg) – публикува своя годишен отчет за 2025 г. Данните показват рязко нарастване на обема на засечено и споделено съдържание, свързано със сексуално насилие над деца (CSAM), както и няколко тревожни нови тенденции в начина, по който то се разпространява.
Рекорден обем сигнали
Годишният доклад отчита ръст от 450% на записите, разменени през платформата ICCAM – от 1 055 210 през 2024 г. до 4 781 125 през 2025 г. Всеки запис представлява отделен URL адрес със снимка или видео.
От тях 3 235 179 записа (67%) са потвърдени като нелегално съдържание – ръст от 438% спрямо предходната година. INHOPE проследява засечено съдържание в 84 държави. За сравнение, през 2020 г. броят им е бил едва 49.
Къде се хоства съдържанието
Нидерландия остава водещата държава по хостване на съмнително съдържание (43% от сигналите, 36% от потвърдените), следвана от Румъния, САЩ, Русия и Виетнам. България е с дял от 4% от съмнителните и 5% от потвърдените записи по хостинг.
По-впечатляващ е обаче делът на България като обработваща страна: според отчета 72% от всички сигнали, подадени през ICCAM през 2025 г., са обработени именно от българската гореща линия – далеч пред Нидерландия (11%) и Великобритания (10%). Това е втора поредна година, в която мрежата обръща внимание на приноса на България в разкриването на незаконно съдържание с деца. Докладът на INHOPE за 2024 г. също посочи работата на Българския национален център за безопасен интернет като основна причина за рекордния обем обработени сигнали, след като линията засече мащабно разпространение на CSAM в анонимната миниплатформа telegra.ph на Telegram през втората половина на 2024 г.
Документът на INHOPE подчертава и нова промяна в типа платформи, използвани за разпространение. Форумите вече формират 62% от случаите, което над двойно повече спрямо 2024 г., като делът на класическите уебсайтове спада до 22%, а на хостинг платформите за изображения – до 14%.
Профил на жертвите
Данните за жертвите остават стабилно тревожни. 91% от засегнатите деца в CSAM материалите са на възраст между 3 и 13 години, а 98% от жертвите са момичета – дял, който леко нараства спрямо 97% през 2024 г. INHOPE отбелязва, че реалният дял на момчетата вероятно е по-висок, тъй като насилието над тях остава по-слабо разпознато и докладвано заради обществена стигма и различни модели на груминг.
По-бавна реакция от правоохранителните органи
Въпреки нарастващия обем сигнали, скоростта на реакция при част от партньорите се влошава. Делът на сигналите, стигнали до правоохранителните органи в рамките на 24 часа, спада от 72% на 53%, а тези, обработени за повече от седмица, нарастват от 4% на 23%. При доставчиците на интернет услуги обаче картината е обратна – делът на сигналите, получени в същия ден, расте до 76%. INHOPE подчертава, че наличието на местна гореща линия в дадена държава намалява средното време за премахване на съдържание от до 41 дни на едва 1,4 дни.
Основни тенденции за 2025 г.
Отчетът откроява шест ключови тенденции, наблюдавани от анализаторите в INHOPE мрежата:
- Рязък ръст на реалистично AI-генерирано съдържание – все повече горещи линии докладват за синтетични изображения, трудни за отличаване от истински.
- Разрастване на техники за прикриване – кодирани сигнали, пренасочвания и файлови формати, оптимизирани да заобикалят системите за автоматично разпознаване.
- По-голямо разнообразие и тежест на съдържанието – включително анимирани и стилизирани изображения, персонализирано AI съдържание и повече случаи на насилие в самите материали.
- Нови канали за разпространение и укриване на хостинг, усложняващи проследяването на съдържанието.
- Ръст на технологично улеснената експлоатация, включително сексторшън чрез социални мрежи и приложения за съобщения.
Разрастване на стрийминг и мобилни модели през сайтове, действащи като хъбове, свързващи към външно хоствано съдържание, включително през мобилни приложения.
Регулаторен напредък
Докладът за 2025 г. отбелязва, че годината е била значима в законодателен план. Европейският парламент официално призна ролята на горещите линии в позицията си по Recast CSEA Директивата (юни 2025 г.), а през ноември държавите членки на ЕС постигнаха обща позиция по Регламента за CSAM, отварящ път към създаването на бъдещ Европейски център за борба със сексуалната експлоатация на деца. В рамките на изминалата година 11 горещи линии в мрежата (сред които тези на Белгия, Дания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Нидерландия, Румъния и Швеция) са получили статут на доверен партньор (Trusted Flagger) по силата на Законодателния акт за цифровите услуги – Digital Services Act (DSA).
Заключение
Отчетът на INHOPE за 2025 г. рисува картина на мрежа от горещи линии, която се разраства бързо, но и на заплаха, която се трансформира технологично по-бързо от способността на системата да реагира – особено по отношение на времето за реакция от страна на правоохранителните органи. За България данните имат и допълнително измерение: страната не просто е част от международната мрежа, а на практика е поела водеща роля в обработката на глобален обем сигнали – атестат за експертизата на екипа на SafeNet.bg, но и индикация за мащаба на предизвикателството, пред което е изправен.
INHOPE обединява 57 горещи линии в 52 държави на пет континента. Международната асоциация на горещите линии в интернет (International Association of Internet Hotlines) е неправителствена мрежа, създадена да координира глобалната борба срещу онлайн разпространението на материали със сексуално насилие над деца (CSAM). Чрез своята сигурна платформа за обмен на данни ICCAM, INHOPE свързва национални горещи линии, правоохранителни органи и доставчици на интернет услуги, за да ускори засичането, докладването и премахването на нелегално съдържание отвъд границите на отделните държави. Националният център за безопасен интернет (SafeNet.bg) е българският представител в мрежата.
Пълният отчет на INHOPE за 2025 г. е достъпен на inhope.org/annual-report/2025.
