В седмицата, започваща на 6 юли 2026 г., предстоят гласувания в Европейския парламент относно временната дерогация от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (ePrivacy).
Съветът на Европейския съюз прие своя позиция на първо четене, с което задейства второто четене по обикновената законодателна процедура (2025/0429(COD)).
Парламентът има тримесечен срок (съгласно чл. 294, пар. 7 ДФЕС), в който може да одобри позицията на Съвета, да я отхвърли (с абсолютно мнозинство от съставящите го членове – понастоящем 360 гласа) или да я измени (също с абсолютно мнозинство).
На 7 юли 2026 г. пленумът гласува искане за разглеждане по процедура по спешност (правило 170 от Правилника за дейността на ЕП). При положителен вот, гласуването по същество се предвижда за по-късен ден през същата седмица. Ключово е дали ЕП ще възпроизведе позицията си от 11 март 2026 г. (изключване на комуникациите с цялостно шифроване, съдебен контрол, ограничения върху материала и целенасоченост) чрез изменения, или ще отхвърли позицията на Съвета. И двата сценария биха породили съществено институционално последствие: първият – процедура на съгласуване по чл. 294, пар. 8 – 10 ДФЕС; вторият – продължаване на текущата липса на общо европейско основание..
През март 2026 г. Европейският парламент одобри (с 458 гласа „за“, 103 „против“ и 63 „въздържал се“) временно удължаване на действащото изключение от Директивата за електронната поверителност — което трябваше да изтече на 3 април 2026 г. — с цел да може да бъде постигнато споразумение относно дългосрочната правна рамка за предотвратяване и борба със сексуалното малтретиране на деца в интернет.
Макар да подкрепиха удължаването на дерогацията, евродепутатите заявиха, че доброволните мерки трябва да останат пропорционални и целенасочени и
- не трябва да се прилагат към комуникация с шифроване (криптиране) от край до край;
- не трябва да се допуска и сканирането на данни за трафика заедно с данните за съдържанието.
Според евродепутатите технологията, използвана за доброволното откриване на материали, свързани със сексуално малтретиране на деца (CSAM), следва да се прилага само към материали, които вече са били идентифицирани като такива или са били сигнализирани като потенциални CSAM от потребител, доверен сигнализатор или организация. Мерките следва да са насочени към потребители или конкретни групи потребители, които са идентифицирани от съдебен орган като лица, за които има основателни подозрения, че са свързани с CSAM.
Според Международната асоциация на интернет горещите линии (INHOPE), отхвърлянето на дерогацията или процесуалното забавяне биха създали правен вакуум. В такава ситуация доставчиците на цифрови услуги са изправени пред риск от юридическа отговорност, ако продължат практиките си за доброволно засичане на материали, съдържащи сексуално насилие над деца (CSAM). Данните на мрежата показват увеличение от 450% на съмненията за CSAM през 2025 г., като липсата на координация забавя премахването им от 1,4 дни на до 41 дни.
Националния център за безопасен интернет е българският член в мрежата на европейските центрове за безопасен интернет и на INHOPE.
(За хоствано съдържание, което не попада под режима на поверителност по ePrivacy Директивата, инструментите за съпоставяне на хеш-стойности (в т.ч. чрез базите на IWF и NCMEC, съобразно приложимите споразумения) не се засягат от изтичането на Регламент (ЕС) 2021/1232. Оперативните процеси, обвързани с тези бази, могат да бъдат поддържани и развивани независимо от резултата на предстоящия вот.)
Дебатът около правно-технологичната мярка, свързана с доброволното откриване на материали, свързани със сексуално малтретиране на деца, надхвърля конкретната дерогация и разкрива структурно напрежение между основни права в Хартата на ЕС – чл. 7 (зачитане на личния и семейния живот и на съобщенията); чл. 8 (защита на личните данни); чл. 11 (свобода на изразяването и на информация); чл. 24 (права на детето, включително принципът на висшия интерес); чл. 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес). Съответните разпоредби на ЕКПЧ са чл. 8 и чл. 10.
За организациите за защита на децата тя гарантира запазване на оперативния капацитет, което е от първостепенно значение за удържане и ограничение на разпространението на подобно съдържание онлайн и за тежките щети от тези практики за децата. Същевременно тази позиция и последиците от успешните усилия на активизма в нейна защита ще продължи да осигурява правна защита (safe harbor) за досегашните практики на големите платформи, които от години с основание са обект на критика заради системна злоупотреба с личните данни на своите потребители.
Вж. също: Обща позиция на Google, Meta, Microsoft и Snapchat
Защитници на дигиталните права (напр. EDRi, CDT Europe, Access Now) предупреждават, че удължаването на дерогацията продължава да позволява масовото автоматизирано сканиране на частна (лична) комуникация без знанието и съгласието на отделния потребител. Основните аргументи срещу разширяването на обхвата на сканирането са свързани с рисковете от компрометиране на криптирането (шифроването) от край до край (E2EE) чрез технологии за сканиране на крайни устройства (client-side scanning) и високия дял на фалшиво положителни резултати при опитите за алгоритмично засичане на непознато съдържание. Цитира се и относима съдебна практика на Съда на ЕС относно безразборното запазване на данни.
В този контекст гласуванията през юли се разглеждат като индикатор за предстоящите дискусии. Изходът от тях ще очертае политическите позиции на европейските институции при възобновяването на преговорите за постоянната законодателна рамка, която трябва окончателно да определи границите между поверителността на комуникациите и механизмите за превенция на сексуалната експлоатация на деца.
- И двете гласувания имат значение. Ако Парламентът не постигне съгласие да подложи удължаването на гласуване, то не може да бъде прието на тази сесия и вакуумът продължава, независимо от позицията на членовете по същество. Процесуалното забавяне има същия ефект като отхвърлянето.
- През 2025 г. 4,8 милиона случая на потенциален CSAM са обработени в платформата ICCAM (около 3,6 млн. от които от българската гореща линия, която е част от Националния център за безопасен интернет; около 188 000 сигнала са препратени на ГДБОП). Мрежата отчита като устойчиви теденции намаляването на възрастта на жертви, по-екстремното съдържание и използването на масови комуникационни платформи от организирани престъпни мрежи.
- Статистиката показва, че наличието на горещи линии и правна координация намалява времето за премахване на незаконно съдържание до средно 1,4 дни, докато в държави без такива структури процесът може да отнеме до 41 дни. Целта на удължаването на дерогацията е да се осигури правна сигурност за доставчиците до приемането на постоянна законодателна рамка, без да се въвеждат нови задължения за засичане.
Както INHOPE, така и Internet Watch Foundation, ECPAT International, Missing Children Europe настояват за възстановяване на дерогацията с оглед запазване на капацитета за откриване и докладване.
CCIA Europe и DIGITALEUROPE предупреждават за правна несигурност. Част от доставчиците са ограничили или временно спрели откриването след 4 април 2026 г.; други продължават на национално правно основание, което поражда разнородност в държавите членки.
Правният инструмент и неговата предистория
Дерогацията е въведена с Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г., който създава ограничено във времето изключение от чл. 5, пар. 1 и чл. 6 от Директива 2002/58/ЕО. Изключението позволява на доставчиците на междуличностни съобщителни услуги, независещи от номера (напр. услуги за електронна поща, услуги за съобщения, VoIP), да обработват на доброволна основа съдържание и трафични данни за целите на откриване, докладване и премахване на материали със сексуално насилие над деца, както и с оглед разпознаване на установяване на контакт с деца за сексуални цели („грууминг“). Първоначалният срок изтичаше на 3 август 2024 г. и беше удължен с Регламент (ЕС) 2024/1307 до 3 април 2026 г. След неуспешните преговори между Съвета и Парламента през март 2026 г. дерогацията изтече, което създава липса на хармонизирано правно основание на равнище ЕС за доброволно откриване от този вид.
Исторически погледнато, големите интернет платформи използваха доброволно автоматизирани инструменти за сравняване на цифрови отпечатъци (хеш-съпоставяне), като например PhotoDNA, за да сканират лични съобщения, да откриват материали със сексуално насилие над деца (CSAM) и да ги докладват на организации като Националния център за изчезнали и експлоатирани деца.
-
- Разширеният обхват на телекомуникациите (EECC): На 21 декември 2020 г. влезе в сила Европейският кодекс за електронни съобщения (EECC). За да изравни правилата между традиционните телеком оператори и интернет приложенията, EECC разшири дефинициите си. Така той обхвана и доставчиците на NI-ICS — като WhatsApp, Facebook Messenger, Instagram DM и Gmail.
- Зависимостта между дефинициите: Тъй като [Директивата за ePrivacy] разчита изцяло на дефинициите, въведени с EECC, тези приложения за съобщения попаднаха под строгите изисквания за поверителност на Директивата за ePrivacy.
- Непредвиденото следствие: Съгласно членове 5, параграф 1 и 6, параграф 1 от Директивата (ePrivacy), прехващането, сканирането или обработката на лични съобщения или данни за трафика е незаконно, освен ако липсват изрично дефинирани изключения. За разлика от GDPR, Директивата за неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните съобщения не предоставяше правно основание за доброволно сканиране на съдържание с цел търсене на материали за злоупотреба с деца (CSAM).
В резултат на това технологичните компании бяха изправени пред правни санкции, ако сканират лични чатове. Това принуди много от тях да спрат автоматизираните си системи за откриване и защита на децата.
За се запълни отворилата си празнота в защитата на децата, Европейската комисия, Парламентът и Съветът на ЕС приеха Временен регламент, който да преодолее новопоявилите се ограничения:
- Целево изключение: Регламентът създаде „временна и строго ограничена“ правна дерогация (изключение) от членове 5(1) и 6(1) на ePrivacy директивата.
- Разрешението: Тя позволи на платформите за NI-ICS да продължат доброволно да използват специфични, автоматизирани технологии за обработка на лични данни. Това се прави единствено с цел откриване, премахване и докладване на онлайн сексуално насилие над деца.
- Строги параметри: Дерогацията беше приета при условие, че сканирането ще търси само материали със сексуално насилие (CSAM) и подмамване на деца (child solicitation, груминг). Тя изключва изцяло сканирането на гласови съобщения и аудио комуникация.
- Временен характер (stop-gap): Законодателите изрично структурираха това решение като временно и преходно. Целта беше да се предотврати липсата на контрол в продължение на години, докато в ЕС се дебатира и подготвя постоянният и всеобхватен Регламент за борба със CSAM.
Съществено ограничение на самия акт е, че той установява само доброволен режим и не въвежда задължения за откриване. Задължителният режим е предмет на отделно предложение, COM(2022) 209 final от 11 май 2022 г. (проект на Регламент за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца; досие 2022/0155(COD)), който е в процес на междуинституционални преговори.
Хронология на решенията през 2025-2026 г.
- 19 декември 2025 г.: предложение на Комисията за удължаване на дерогацията със срок до 3 август 2028 г.
- 26 ноември 2025 г.: Съветът прие обща позиция („общ подход“) по постоянния CSA регламент.
- 9 декември 2025 г.: първи политически триалог по постоянния CSA регламент.
- 11 март 2026 г.: ЕП прие позиция на първо четене по временната дерогация с 458 гласа „за“, 103 „против“ и 63 „въздържали се“.
- 26 март 2026 г.: след неуспешни преговори със Съвета, ЕП отхвърли предложението на Комисията с 228 „за“, 311 „против“ и 92 „въздържали се“.
- 3 – 4 април 2026 г.: изтече действието на Регламент (ЕС) 2024/1307.
- 2 юли 2026 г.: Съветът прие позиция на първо четене (документ ST 11513/2026), възпроизвеждаща оригиналното предложение на Комисията.
- 7 – 9 юли 2026 г.: пленарна сесия на ЕП в Страсбург.
Съпоставителна таблица на позициите по временната дерогация
| Елемент | Комисия (декември 2025) и Съвет (позиция от 2 юли 2026) | Парламент (позиция на първо четене от 11 март 2026) |
|---|---|---|
| Срок на действие | до 3 август 2028 г. | до 3 август 2027 г. |
| Материален обхват | възпроизвежда режима по Регламент (ЕС) 2021/1232 без съществени изменения | стеснен режим, вж. долните редове |
| Прилагане към комуникации с цялостно шифроване (E2EE) | не се предвижда изрично изключване | изрично изключва прилагането към комуникации с цялостно шифроване |
| Съпоставяне на трафични и съдържателни данни | допустимо | недопустимо |
| Обхват на откриваемия материал | известен и неизвестен материал, както и разпознаване на „грууминг“ | само материал, вече идентифициран като материал със сексуално насилие над деца, или сигнализиран от потребител, доверен подател на сигнали или организация |
| Насочване към конкретни лица | не се изисква индивидуализирано насочване | мерките се прилагат към потребители или групи потребители, за които съществува основателно подозрение за връзка с материали със сексуално насилие над деца, установено от съдебен орган |
| Съдебен контрол ex ante | не се изисква | изисква се предварително разрешение от съдебен орган |
По-широка правна рамка
Дерогацията се вписва в мрежа от инструменти, чиито срокове и предметни обхвати трябва да бъдат разграничавани.
Хоризонтални инструменти:
- Директива 2002/58/ЕО, особено чл. 5, пар. 1 и чл. 6, установява поверителност на съобщенията и ограничения върху обработката на трафични данни.
- Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) се прилага към обработката, извършвана по силата на дерогацията, включително принципите на законосъобразност, ограничение на целите и минимизиране на данните, както и специалният режим по чл. 9 за особените категории данни.
- Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги) урежда услугите за хостинг и онлайн платформите, включително механизми за подаване и обработка на сигнали (чл. 16), доверени податели на сигнали (чл. 22), уведомяване за престъпления (чл. 18) и оценка на системни рискове от много големите онлайн платформи (чл. 34 – 35). Актът за цифровите услуги обаче се прилага към хоствано съдържание, не към поверителността на междуличностните съобщения, поради което той не запълва празнотата, породена от изтичането на дерогацията.
Секторни инструменти:
- Директива 2011/93/ЕС за борба със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца и с детската порнография, чиято актуализация е в напреднал стадий на съгласуване към средата на 2026 г. (според брифинга на ЕП, референция 20260622IPR45906).
- Проект за Регламент за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца, COM(2022) 209 final, като предложената постоянна рамка, която следва да замести временната дерогация.
В съвместно становище 04/2022 относно предложението за постоянния CSA регламент Европейският надзорен орган по защита на данните и Европейският комитет по защита на данните изразиха съмнения относно необходимостта и пропорционалността на мерките, надеждността на технологиите за откриване, особено при неизвестен материал и при разпознаване на „грууминг“, както и относно риска от общо и безразборно наблюдение.
Актуалният дебат създава повод за прецизно и балансирано публично говорене: както за рисковете от загуба на капацитет за откриване, така и опасенията, свързани с правата по чл. 7, 8, 11 и 24 от Хартата. Важно е да се прави разграничение между (i) временната дерогация (2025/0429(COD)); (ii) постоянния режим (2022/0155(COD)); и (iii) актуализираната Директива 2011/93/ЕС. Изискванията, рисковете и правните основания в трите досиета се различават съществено, а обединяването им в един политически наратив често замъглява отделните въпроси.
