Британското правителство публикува резултатите от обществена консултация, която показва огромна подкрепа сред родителите за въвеждане на законово изискване за минимална възраст при достъп до социалните мрежи.
Консултацията „Израстване в онлайн света“ се проведе от 2 март до 26 май 2026 г. и беше отворена за широката общественост чрез онлайн платформа на GOV.UK. Целта й беше да събере мнения относно мерки, гарантиращи безопасен и пълноценен дигитален живот за децата.
В анализа са включени само родители и настойници на деца до 21-годишна възраст, отговорили на пълната версия на консултацията.
От всички участвали родители и настойници, 89% заявяват, че подкрепят законово изискване за минимална възраст за достъп до социалните мрежи (8 443 от 9 499 отговора). От тях 96% се съгласяват, че тази минимална възраст трябва да бъде поне 16 години – 88% изразяват „пълно съгласие“, а 8% – „частично съгласие“.
На 28 май 2026 г. министърът на науката, иновациите и технологиите на Обединеното кралство цитира тези данни в медийно интервю. Правителството публикува резултатите проактивно в интерес на прозрачността, преди да е изготвен пълният анализ на всички получени отговори.
Данните показват, че родителите във Великобритания масово подкрепят по-строга регулация на социалните мрежи за непълнолетни – тенденция, която се наблюдава в редица страни и набира все по-голяма скорост на законодателно ниво.
Пълните резултати и методологията са достъпни в официалната публикация на британското правителство.
Горните резултати са само първата публично оповестена част от значително по-мащабна консултация. Проучването съдържа над 54 въпроса, разпределени в пет тематични области, и отговорите по останалите теми все още се обработват. Консултацията не разглежда въпроса едностранчиво – тя изследва едновременно ползите и рисковете от дигиталния живот на децата, търси баланс между защита и свобода, и е подготвена с богата доказателствена база от изследвания, международни примери и конкретни платформи.
Освен въпросите за минималната възраст, консултацията изследва пет широки теми:
- Как децата използват технологиите – какви са ползите, какви са рисковете и дали ползите надвишават рисковете. Изследването на Ofcom от 2025 г., цитирано в консултацията, показва, че 99% от тийнейджърите на 13–17 г. съобщават за ползи от онлайн присъствието: помощ с домашни (78%), поддържане на приятелства (65%), намиране на информация при лични проблеми (59%), усвояване на нови умения (55%).
- Мерки за по-безопасно онлайн преживяване – на каква възраст дете може самостоятелно да се съгласи данните му да бъдат обработвани от платформи; кои конкретни функции трябва да бъдат ограничени и за кои видове платформи да се прилагат ограниченията.
- Прилагане и контрол – как платформите да верифицират възрастта на потребителите, как да се справим с VPN употребата при деца и дали забраната на телефони в училище да стане законово задължителна.
- Подготовка на децата за дигиталното бъдеще – дигитална и медийна грамотност, достъп до качествено образователно съдържание онлайн.
- Подкрепа за семействата – подобряване на родителския контрол, нови правителствени насоки за екранно време при деца от 5 до 16 г.
Консултацията не само поставя въпроси, но предоставя и конкретни примери за добри и лоши практики в дигиталното пространство.
Като модел за подражание е посочена LEGO® Play – безплатно приложение за творчество и игра, в което няма реклами, няма директни съобщения до непознати и няма вградени покупки. Цялото съдържание се модерира преди публикуване, а родителите задават разрешенията за своето дете чрез верифицирано родителско съгласие. Приложението е проектирано така, че активно насърчава учене, творчество и благополучие – без нито един от „капаните“, присъщи на масовите социални мрежи.
Сред образователните инструменти с доказани резултати са Numberblocks (математика за най-малките), Minecraft (STEM умения), Scratch и Pixton (програмиране и визуално разказване), YouTube Kids (речников запас и произношение) и Duolingo ABC (чужди езици). Програмата на Google Be Internet Legends – в партньорство с Barnardo’s и Parentzone – е обучила над 10 милиона британски деца в умения за безопасно поведение онлайн.
Кои функции на платформите се считат за рискови?
Консултацията изрично пита дали следните функции трябва да бъдат ограничени по възраст или забранени за деца:
- Livestreaming – проучване на NSPCC сред 40 000 деца на 7–16 г. установява, че 24% са стриймвали на живо; 6% от тях са получавали искания да се съблекат. TikTok вече изисква минимум 18 г. за хостване на стрийм на живо.
- Изпращане на изображения с интимно съдържание – над 92% от случаите на сексторшън включват записи или споделяне на съдържание в социалните мрежи; особено уязвими са момчета на 14–17 г.
- Споделяне на местоположение – улеснява гроуминг, тормоз, преследване и контролиращо поведение.
- Свързване с непознати – определено е като високорисково поради повишена експозиция на гроуминг, тормоз, порнография и съдържание, свързано с самонараняване.
- Изчезващи съобщения – временният им характер затруднява документирането на вредно съдържание и улеснява принуда и гроуминг.
Отделен раздел е посветен на „убеждаващите“ дизайнерски механизми – безкрайно скролиране, автоматично пускане на следващо видео, харесвания и реакции, известия и персонализирани алгоритми. Датско изследване от 2025 г., тествало „нъдж“ техники при 269 тийнейджъри на 13–17 г., установи 31–36% спад в употребата – еквивалент на около час по-малко дневно за дете, което прекарва 3 часа в социалните мрежи.
AI чатботовете – новото предизвикателство
За първи път консултацията включва специален раздел за изкуствения интелект. Данни на Nominet от 2026 г. показват, че 58% от децата на 8-17 г. смятат, че AI прави живота им по-добър, а 48% го определят като важна част от ежедневието си. Рисковете обаче нарастват: проучване на Internet Matters установява, че 64% от децата на 9–17 г. използват AI чатботове, като 23% са търсили съвет от тях, а 1 от 8 (12%) го правят, защото нямат друг, с когото да говорят.
Правителството предупреждава за емоционална зависимост от чатботове, при която „очовеченият“ дизайн и дългите сесии водят до парасоциална привързаност – децата третират AI като приятел или интимен партньор. Министерството на образованието вече е въвело стандарти за безопасен дизайн на AI инструменти в образованието: без симулиране на емоции, без манипулативен дизайн, без „тъмни модели“ и с ясни протоколи за психично здраве.
