Социалните мрежи могат да помогнат на децата да общуват, учат и намират общности. Но в тях може да се разпространява и съдържание, което представя омразата, дискриминацията или насилието като приемливи, героични или неизбежни. Когато срещата с такова съдържание започва рано и се повтаря често, то може постепенно да започне да изглежда като обичайна част от онлайн средата, а и извън нея.
Децата не изграждат отношението си към насилието само в интернет. Защитните механизми се развиват чрез сигурни отношения с възрастни, чувство за принадлежност, умения за критично мислене и доверие, че правилата важат за всички. Среда, в която потъпкването на човешкото достойнство, унижението и езикът на омразата се представят като нормални в политиката и публичния разговор, а безнаказаността изглежда обичайна, може да затрудни отхвърлянето на подобно поведение. Несигурността за бъдещето, социалната изолация и липсата на доверени възрастни могат допълнително да увеличат уязвимостта на някои деца.
Радикализацията не е внезапно събитие и не се разпознава по един-единствен знак.
Радикализирането към насилие в интернет е сложен процес, при който хората, чрез своите онлайн взаимодействия и контакт с различни видове съдържание онлайн, започват да възприемат насилието като легитимен метод за разрешаване на социални и политически конфликти. Някои от лицата, които са претърпели насилствена радикализация чрез интернет, могат впоследствие да извършат терористични актове.
В най-общ смисъл тя може да се разбира като процес, при който човек постепенно приема възгледи, които оправдават, насърчават или подтикват към насилие срещу хора или групи. Не всяко крайно, провокативно или непопулярно мнение е незаконно – в демократичното общество свободата на изразяване включва и възможността за спор и несъгласие. Риск възниква, когато съдържанието дехуманизира хора, подбужда към омраза или насилие, възхвалява извършители на насилие или насочва към екстремистки общности.
Как може да изглежда това онлайн
Съдържанието невинаги изглежда като директен призив към насилие. То може да се появява под формата на миймове, видеа, музика, „шеги“, конспиративни твърдения, групи в приложения за чат или профили, които представят определени хора като „врагове“.
Обърнете внимание, ако детето многократно среща или споделя публикации, които:
- представят хора или групи като по-малко човешки същества, опасни или „виновни“ за всички обществени проблеми;
- оправдават нападения, терористични актове или насилие като „защита“, „отмъщение“ или „героизъм“;
- насърчават омраза или насилие заради етническа принадлежност, религия, националност, пол, сексуална ориентация, увреждане или друга защитена характеристика;
- обещават принадлежност, „тайно знание“ или статус в замяна на лоялност към група;
- призовават към саморазправа и въздаване на „правосъдие“ срещу „незаслужаващите“ да живеят заради нещо, което предполагаемо са извършили
- преместват разговора към затворени чатове, анонимни канали или платформи, където се упражнява натиск за пазене на тайна.
Тези признаци не доказват сами по себе си радикализация. Те са основание за интерес, разговор и при нужда – търсене на подкрепа. Възможно е детето да проучва тема, да е попаднало случайно на такова съдържание или да търси реакция от възрастните.
Как да разговаряме
Започнете от любопитство, а не от разпит: „Какво ти харесва в този профил или клип?“, „Как разбираш това послание?“, „Как мислиш, че би се почувствал човекът, към когото е насочено?“. Целта не е да спечелите спор, а да запазите доверието в отношенията и да помогнете на детето да се научи да разпознава манипулативни послания.
Полезно е заедно да проверите кой е авторът на публикацията, какви са източниците, дали изображението или видеото е извадено от контекст и как платформата препоръчва подобно съдържание. Алгоритмичните системи и механизмите за препоръчване са сред факторите, които следва да се разглеждат при оценката на системните рискове в най-големите платформи.
Не препращайте, не коментирайте с одобрение и не разпространявайте съдържание, което възхвалява или подбужда към насилие, дори когато целта е „да се покаже колко е опасно“. При конкретен риск за нечия безопасност потърсете незабавно помощ от компетентните органи чрез 112.
Какво могат да направят родителите
Използвайте инструментите за докладване в платформата и пазете необходимата информация – например линк към профила или публикацията и екранна снимка – без да разпространявате самото вредно съдържание. Ако има заплаха, подбуждане към непосредствено насилие или данни за планирано престъпление, не разчитайте само на докладване в платформата.
Подкрепяйте уменията на детето да разпознава емоционален натиск, фалшиви дилеми от типа „или си с нас, или си враг“, дехуманизиращ език и непроверени твърдения. Особено важно е детето да знае, че може да се обърне към родител, учител, училищен психолог или друг доверен възрастен, без да бъде наказано, че е видяло обезпокоително съдържание.
Какви са задълженията на платформите
Всички доставчици на посреднически услуги, обхванати от Акта за цифровите услуги – АЦУ, имат определени задължения според вида на услугата си. Специалният режим за оценка и ограничаване на системни рискове по членове 34 и 35 от DSA обаче се прилага за много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, а не за всеки подобен сайт (приложение, услуга).
Тези най-големи услуги трябва надлежно да идентифицират, анализират и оценяват системните рискове, произтичащи от начина, по който са проектирани и функционират, включително от алгоритмичните им системи, както и от начина, по който се използват. Те трябва да въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки, съобразени с установените рискове и с въздействието върху основните права, включително свободата на изразяване.
Вторият годишен доклад на Европейския съвет за цифровите услуги и Европейската комисия по член 35, параграф 2 от АЦУ посочва като видимо изразени и повтарящи се системни рискове незаконното съдържание, съдържанието от терористични и насилствени групи, незаконната реч на омразата и подбуждането към престъпления от омраза, както и рисковете за обществената сигурност и защитата на ненавършилите пълнолетие.
Правна рамка на ЕС
Незаконната реч на омразата не е просто „обидно“ съдържание. Дали конкретна публикация е незаконна зависи от приложимото право на ЕС и националното наказателно право; затова не всяко тревожно, дискриминационно или крайно съдържание непременно подлежи на премахване като незаконно.
През януари 2025 г. преработеният Кодекс за поведение за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн е интегриран в рамката на АЦУ като кодекс за поведение по член 45. Той има за цел да подпомага предотвратяването и противодействието на разпространението на незаконна реч на омразата онлайн, както е определена от правото на ЕС и на държавите членки.
Отделно Регламент (ЕС) 2021/784 относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн предвижда, че при заповед за премахване от компетентен национален орган доставчикът на хостинг услуга трябва да премахне или да блокира достъпа до терористичното съдържание възможно най-бързо и най-късно до един час от получаването на заповедта.
Вижте още:
Свикнахме ли с речта на омразата? Какво не знаят младите за агресията онлайн
Наръчник за критично мислене и толерантност и превенция на радикализацията сред тийнейджърите
ЕС търси отговорност от Meta за пристрастяващия дизайн на Instagram и Facebook
