В стратегическия подход на Европейския съюз към безопасността на децата онлайн Центровете за безопасен интернет (Safer Internet Centres – SICs) са ясно очертани като гръбнакът на европейската екосистема за защита, превенция и цифрово образование на децата. Тяхната роля беше очертана в доклада „Безопасността на децата онлайн: Защита и овластяване на непълнолетните в цифровия свят“, публикуван на 13 юли 2026 г..
Докладът разглежда Центровете за безопасен интернет, какъвто е и Българският национален център за безопасен интернет (Safenet.bg), не просто като неправителствени инициативи, а като официален, доказано работещ и абсолютно незаменим институционален партньор. Според експертите в Панела по въпросите на безопасността на децата онлайн на Европейската комисия, законодателните рестрикции (като възрастови ограничения и регулации на дизайна) са ключови, но те няма да работят ефективно без мощната подкрепа, директната консултация и цифровото образование, които тези центрове предоставят на терен на децата и техните родители.
С настоящата публикация очертаваме визията на Европейския съяз за Центровете за безопасен интернет в държавите и къде ЕС позиционира тяхната роля.
Сърцевина на стратегията Better Internet for Kids (BIK+) и реален мащаб
- Контекст: Докладът определя мрежата от съфинансирани от ЕС Центрове за безопасен интернет като „сърцето“ на европейската стратегия BIK+.
- Данни за обхвата: Авторите цитират впечатляващи данни, за да илюстрират мащаба на тяхната работа – само през 2025 г. Центровете са достигнали до над 46,4 милиона европейци, организирали са 448 000 посещения и обучения в училищата и са обработили над 57 000 контакта чрез своите линии за помощ (Insafe).
Доказан инструмент за изграждане на цифрови умения и медийна грамотност
- Контекст: В раздела за възможностите, които предоставя цифровия свят, се посочва, че целевите инициативи за цифрови умения, като тези на Центровете за безопасен интернет, са доказали способността си да подобряват критичното мислене на децата.
- Послание: Те помагат за изграждане на устойчивост срещу дезинформацията и повишават способността на непълнолетните да сърфират безопасно онлайн. Подчертава се, че те трябва да продължат да играят ключова роля в предоставянето на обучения и ресурси не само за децата, но и за родителите, лицата, полагащи грижи, и учителите.
Директна подкрепа и защита (линии за помощ и горещи линии)
- Контекст: Докладът описва Центровете като институции, предоставящи широк спектър от услуги за превенция и подкрепа.
- Послание: Те управляват линии за помощ (helplines), които осигуряват директна консултация за деца и семейства, сблъскващи се с онлайн рискове като кибертормоз, както и горещи линии (hotlines) за анонимно подаване на сигнали за материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца.
Ключова роля в регулаторната рамка (АЦЪ) като „доверени податели на сигнали“
- Контекст: Законодателният акт за цифровите услуги (АЦУ) създава нов механизъм за контрол и Центровете за безопасен интернет са интегрирани в него.
- Послание: Много от центровете в Европа вече са получили официален статут на „доверени податели на сигнали“ (trusted flaggers) по АЦУ, което означава, че техните сигнали за незаконно съдържание се разглеждат с приоритет от технологичните компании. Те имат и критична роля в информирането на националните Координатори на цифрови услуги за новите рискове.
Провеждане на мащабни кампании за повишаване на осведомеността
- Контекст: Центровете са двигател на осведомеността чрез различни кампании на национално и европейско ниво, включително инициативи като „DSA for YOUth“, която обяснява новите европейски правила на достъпен за младежите език.
- Конкретен пример: Като пример за добра практика е спомената кампанията в Люксембург „AI ≠ Human – Talk to a person“, разработена в сътрудничество с люксембургския Център за безопасен интернет (BEE SECURE), която предупреждава за рисковете от емоционално привързване към чатботове и AI компаньони.
Категорична препоръка за гарантирано и устойчиво финансиране
- Контекст: На няколко места в препоръките (както в резюмето, така и в основния текст), авторите отправят ясен призив към институциите.
- Послание: ЕС и държавите членки са призовани да гарантират, че Центровете за безопасен интернет получават достатъчно финансови ресурси под формата на публично финансиране, за да се гарантира тяхната независимост и сплотеност. Също така се изисква работата им да почива на общи, експертно разработени стандарти. В допълнение, Стратегията на ЕС за правата на детето директно приканва държавите да насърчават и подкрепят тези центрове и техните линии.
Подробна справка с дословни извадки от текста на доклада (в оригинал и превод на български за целите на тази публикация)
-
1. Като доказан инструмент за дигитални умения (Глава 1 / Въведение):
- „Targeted digital skills initiatives — such as the EU’s Better Internet for Kids, Safer Internet Centres, and the embedding of media literacy into national education and training curricula – have demonstrated their ability to improve critical thinking, resilience to disinformation, and minors’ ability to navigate safely online.“
„Целенасочени инициативи за развитие на цифрови умения – като европейската инициатива Better Internet for Kids, Центровете за безопасен интернет и включването на медийната грамотност в националните учебни програми и програми за обучение – са доказали способността си да подобряват критичното мислене, устойчивостта към дезинформация и умението на непълнолетните да се ориентират безопасно онлайн.“
2. В контекста на категоричната препоръка за държавно финансиране (Резюме на препоръките):
- „The EU and Member States should ensure that the Safer Internet Centres and comparable civil society organisations continue to receive sufficient financial resources and that their work is based on common standards, developed by experts.“
„ЕС и държавите членки следва да гарантират, че Центровете за безопасен интернет и сходни организации на гражданското общество ще продължат да получават достатъчно финансови ресурси и че тяхната работа ще се основава на общи стандарти, разработени от експерти.“
3. Като ключов елемент от Стратегията на ЕС за правата на детето (Глава 4):
- „The digital pillar, which committed to continued support for the Safer Internet Centres and Better Internet for Kids, ensures that children can enjoy safe digital environments and equal access to digital tools.“
- „In addition, it invites Member States to promote and support the EU co-funded Safer Internet Centres, child helplines, and reporting hotlines.“
„Цифровият стълб, който предвижда продължаваща подкрепа за Центровете за безопасен интернет и Better Internet for Kids, гарантира, че децата могат да се ползват от безопасна цифрова среда и равен достъп до цифрови инструменти. Освен това той приканва държавите членки да насърчават и подкрепят съфинансираните от ЕС Центрове за безопасен интернет, детски телефонни линии за помощ и горещи линии за подаване на сигнали.“
4. В специалния раздел, посветен изцяло на тяхната дейност и мащаб (Глава 4, „Better Internet for Kids“):
- „S A F E R I N T E R N E T C E N T R E S“ (Обособено заглавие на подраздел)
- „At the heart of the Better Internet for Kids (BIK+) strategy is a network of Safer Internet Centres, co-funded by the EU.“
- „In 2025 alone, the Safer Internet Centres reached more than 46.4 million Europeans, organised 448,000 school visits and trainings, and handled over 57,000 contacts via the Insafe helplines.“
- „The Safer Internet Centres provide a range of services addressing both prevention and support. They offer training sessions and public-friendly material for families and schools aiming to strengthen digital literacy and to promote responsible online behaviour.“
- „Many Safer Internet Centres across Europe have now been designated as ‘trusted flaggers’ under the DSA, reinforcing the protection of minors online by enabling the prioritised reporting of illegal content affecting children and young people.“
- „The Centres also operate helplines, which provide direct support to children and families facing online risks, including cyberbullying, and hotlines which enable the anonymous reporting of suspected child sexual abuse material.“
- „The Safer Internet Centres carry out awareness-raising campaigns at the national and the European levels promoting child safety and empowerment online.“
„ЦЕНТРОВЕ ЗА БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ
В основата на стратегията Better Internet for Kids (BIK+) стои мрежа от Центрове за безопасен интернет, съфинансирани от Европейския съюз. Само през 2025 г. Центровете за безопасен интернет са достигнали до над 46,4 милиона европейци, организирали са 448 000 посещения в училища и обучения и са обработили над 57 000 контакта чрез телефонните линии за помощ Insafe.
Центровете за безопасен интернет предоставят широк набор от услуги, свързани както с превенция, така и с подкрепа. Те организират обучителни сесии и предлагат достъпни материали за семейства и училища с цел укрепване на дигиталната грамотност и насърчаване на отговорното поведение онлайн.
Много Центрове за безопасен интернет в Европа вече са определени като „доверени податели на сигнали“ (trusted flaggers) по Акта за цифровите услуги (DSA), което засилва защитата на непълнолетните онлайн чрез възможността за приоритетно подаване на сигнали за незаконно съдържание, засягащо деца и млади хора.
Центровете поддържат и телефонни линии за помощ, които предоставят пряка подкрепа на деца и семейства, изправени пред онлайн рискове, включително кибертормоз, както и горещи линии, които позволяват анонимно подаване на сигнали за предполагаеми материали със сексуално насилие над деца.
Центровете за безопасен интернет провеждат и кампании за повишаване на осведомеността както на национално, така и на европейско равнище, насърчавайки безопасността и овластяването на децата онлайн.“
5. Като пример за добра практика (в партньорство с държавни институции за кампании относно AI):
- „The campaign took place in spring 2026 and was developed by Luxembourg’s Ministry of Education, Children and Youth, in collaboration with the ‘BEE SECURE’ Safer Internet Centre, the Psycho-Social and School Support Centre (CePAS), and the Luxembourgish student association (CNEL).“
„Кампанията се проведе през пролетта на 2026 г. и беше разработена от Министерството на образованието, децата и младежта на Люксембург в сътрудничество с Центъра за безопасен интернет „BEE SECURE“, Центъра за психосоциална и училищна подкрепа (CePAS) и Люксембургската ученическа асоциация (CNEL).“
6. Във финалните препоръки за овластяване на децата и продължаване на подкрепата (Глава 4):
- „Safer Internet Centres should continue to play a key role in delivering training, awareness-raising activities, resources and support for children, parents, caregivers and teachers.“
- „The EU and Member States should ensure that the Safer Internet Centres and comparable civil society organisations continue to receive sufficient financial resources and that their work is based on common standards, developed by experts.“
„Центровете за безопасен интернет следва да продължат да играят ключова роля в предоставянето на обучения, дейности за повишаване на осведомеността, ресурси и подкрепа за деца, родители, грижещи се и учители.
ЕС и държавите членки следва да гарантират, че Центровете за безопасен интернет и сходни организации на гражданското общество ще продължат да получават достатъчно финансови ресурси и че тяхната работа ще се основава на общи стандарти, разработени от експерти.“
Българският център за безопасен интернет
В България Националният център за безопасен интернет работи от 2005 г. и повече от две десетилетия изпълнява именно тази роля, която новият европейски доклад ясно очертава за Центровете за безопасен интернет: да съчетават превенция, дигитално образование, пряка подкрепа и механизми за сигнализиране в защита на децата онлайн. Създаден в рамките на европейската иницатива BIK+ и управляван от Асоциация Родители в партньорство с БАСП и Национална мрежа за децата, Центърът е обучил над 140 000 деца, младежи, родители и учители в страната, подкрепил е над 130 000 деца и родители чрез линията 124 123 и онлайн консултиране и е развил устойчива национална мрежа от обучения, методики и партньорства.
Само през последната година Центърът е разкрил и обработил над 3 500 000 материали (снимки и видеа) – двойно повече спрямо предходната година, а ролята му е разпозната и на международно равнище: в годишния си доклад INHOPE специално отбеляза технологичните подобрения и оптимизациите на работния процес, въведени от българския Център, които допринасят съществено за разкриването на незаконно съдържание в различни държави и го утвърждават като доверен партньор на международната мрежа за противодействие на онлайн злоупотребите с деца.
Именно затова европейската препоръка за устойчиво публично финансиране на тези центрове е особено важна и за България: въпреки своята доказана обществена роля и национален обхват, българският Център продължава да работи без устойчива национална подкрепа и финансиране, основно с европейска проектна подкрепа и партньорства, което поставя под риск дългосрочната устойчивост на услуги с ключово значение за безопасността на децата.
