Безопасността на децата онлайн: Защита и овластяване на непълнолетните в цифровия свят

На 13 юли 2026 г. Специалният панел за безопасност на децата онлайн, сформиран с мандат на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и съпредседателстван от проф. д-р Йорг М. Фегерт (медицински директор на Клиниката по детска и юношеска психиатрия, психосоматика и психотерапия към Университетската болница в Улм) и д-р Мария Мелшиор (директор на изследвания във Френския национален институт за здравни и медицински изследвания, INSERM), публикува своя стратегически доклад „Безопасността на децата онлайн: Защита и овластяване на непълнолетните в цифровия свят“.

Докладът е изготвен в момент на нарастващ политически натиск (Европейски парламент, Европейски съвет, Г-7, отделни държави членки) с вече образувани производства по Акта за цифровите услуги срещу Meta и TikTok и представя двойнствена картина. Бързата технологична промяна донесе изключителни възможности за децата да обменят идеи с връстници, да изразяват своята креативност и да имат достъп до знания и подкрепа, отбелязват авторите на доклада. Децата обаче не са възрастни и средата на социалните мрежи и други цифрови услуги ги излага на разнообразни рискове за тяхното физическо и психично здраве и развитие на различни възрасти. От една страна, средата предлага възможности за учене, свързаност, участие и себеизразяване. От друга страна, тя носи рискове за физическото и психичното здраве и развитие – прекомерна употреба заради адиктивни функции, изместване на офлайн дейности, излагане на вредно съдържание и на неподходящи контакти. Социално-икономическите и индивидуалните фактори, като семейна среда и пол, както и дизайнът на социалните мрежи и другите цифрови услуги, също имат определящо влияние.

Докладът определя възрастовите ограничения като предпазна, преходна мярка, а не като постоянно решение или като начин за прехвърляне на отговорност към родителите или децата – основната отговорност остава върху доставчиците на услуги.

Съпредседателите признават ограничената ефективност на пълните забрани (позовавайки се на ранни резултати от държави с подобни мерки, при които част от непълнолетните намират начини за заобикаляне на ограниченията), но същевременно твърдят, че е налице и известно поведенческо изместване към офлайн дейности – оценка, която докладът определя като начало на по-дълъг процес на нормативна промяна, по аналогия с постепенната промяна на обществените нагласи към забраната на телесното наказание в възпитанието.

Фрагментацията на националните инициативи (различни възрастови прагове – 13, 15, 16 години – и различни правни техники) е представена в доклада като основен аргумент за хармонизация на равнище ЕС, вместо като показател за оформен консенсус по конкретна възрастова граница.

В своето изявление, с което представи доклада и основните констатации в него, Урсула фон дер Лайен отбеляза, че щом дадено предприятие разработва продукт, то носи отговорност за безопасността му, по аналогия с производителите на автомобили. Основанието се извежда от Акта за цифрови услуги (АЦУ, DSA), който задължава доставчиците да премахват вредни функции – адиктивни алгоритми, манипулативни дизайнерски практики („dark patterns“), вредно съдържание или нежелани контакти. Тя формулира въпроса не като „дали децата имат достъп до социални медии“, а като „дали и кога социалните медии имат достъп до децата“ и прокарва аналогия с наличието на минимална законова възраст за шофиране и за консумация на алкохол, посочвайки, че „изследванията показват, че моментът (на достъп) има значение“.

Комисията ще разгледа внимателно доклада и препоръките и ще представи предложение след лятото (очаквано през септември 2026 г.).

Надеждните данни за това как рисковете и вредите са свързани със социалните мрежи и другите цифрови услуги са от основно значение за очертаването на подходящи действия за защита и овластяване на непълнолетните онлайн, отбелязват авторите на доклада. Специфични функции, функционалности или формати, внедрени в социалните медии и други цифрови услуги, могат да бъдат вредни в различна степен, в зависимост от социалните и личните обстоятелства на детето или юношата. Непълнолетните, принадлежащи към расови, етнически и религиозни малцинствени групи, членовете на LGBTIQ+ общността, тези със специални образователни потребности или с вече съществуващи проблеми с психичното здраве, могат да бъдат особено уязвими към вреди онлайн. Тази уязвимост се увеличава от социалните мрежи и другите цифрови услуги с вредно, манипулативно или пристрастяващо съдържание или дизайн. Тъй като тези функции се развиват, изследванията и събирането на данни също трябва да следват този ход.

Изследователите в специалния панел се обединяват около необходимостта от промяна в подхода към безопасността – преход от разглеждането на децата като хомогенна група към подход, съобразен със специфичните етапи на тяхното развитие.

На национално равнище докладът посочва, че отделни държави членки вече законодателстват в тази посока: Франция предлага граница от 15 години въз основа на списък на ограничени услуги; Гърция обмисля 15-годишна граница за услугите за социални мрежи; Дания обмисля граница от 16 години с възможност за понижаване с родителско съгласие; Швеция предвижда граница, обвързана с годината, в която детето навършва 15 години, с изключения за определени видове услуги; Португалия, Испания, Германия и Полша обмислят законодателни инициативи. Докладът предупреждава, че тази фрагментация носи риск за единния пазар на цифрови услуги, откъдето произтича препоръката за хармонизирано решение на равнище ЕС.

Докладът е структуриран около шест принципа, формулирани от съпредседателите:

1. Подход, съобразен с етапите на развитие – диференцирано регулиране според конкретната възраст.
2. Равнопоставеност и многообразие – признаване на неравенствата в изложеността на риск според пол, сексуалност, расов, етнически и религиозен произход, специални образователни потребности и предходни психични проблеми.
3. Закрила на непълнолетните – защита срещу вредно съдържание, адиктивни функции, „дигитално занемаряване“ и престъпления онлайн.
4. Отчетност на цифровите услуги и защита на потребителите – тежестта на доказване е върху доставчиците.
5. Овластяване и медийна грамотност – подкрепа за родители, попечители, учители и възпитатели в постепенния преход на децата към безопасна самостоятелна употреба.
6. Права на децата и участие – закрила на правото на безопасно участие, взаимодействие и съвместно създаване на съдържание, онлайн и офлайн.

Централна методологическа позиция на доклада е необходимостта от диференциран, съобразен с етапите на развитие подход, а не единна възрастова граница за всички рискове:

Докладът въвежда понятието „социалните медии+“, като обединяващо за социалните мрежи и други цифрови услуги, и стъпва върху богат набор от проучвания, статистически данни и данни от международни и европейски организации.

Като конкретна количествена илюстрация докладът посочва, че 92% от европейските граждани смятат, че засилването на защитата на децата и младите хора онлайн следва да бъде приоритет на ЕС (Digital decade – Eurobarometer report) на Европейската комисия за периода февруари–март 2026 г.

Данни на Евробарометър (2023 и 2026 г.) показват, че юношите (13-18 г.) прекарват средно по 4.5 часа пред екрани в учебни дни и 6.1 часа дневно през уикендите. Също така 59% от младите хора споделят, че са изпитвали емоционални или психосоциални проблеми (като депресия или тревожност), а 92% от европейците смятат, че засилването на защитата на децата онлайн трябва да е приоритет за ЕС.

Световната здравна организация (СЗО) посочва се, че 1 на всеки 7 подрастващи (10-19 г.) в световен мащаб има психичен проблем. Самоубийството се отчита като третата водеща причина за смъртност сред младежите (15-29 г.). Данните на СЗО показват и че 1 от 10 юноши проявява признаци на пристрастяващо поведение към социалните мрежи.

Internet Watch Foundation (IWF) и NCMEC (САЩ) отчитат експоненциалния скок на генерирани от изкуствен интелект (AI) материали за сексуална злоупотреба с деца – от 5000 доклада през 2023 г. до 1.3 милиона през 2025 г. Онлайн грумингът (примамването на деца) е нараснал със 158% за три години.

Агенцията на ЕС за основните права (FRA) представя данни за диспропорционалното таргетиране на уязвими групи. Близо половината анкетирани мюсюлмани и хора от африкански произход съобщават за дискриминация, включително език на омразата в цифровите пространства.

Проучвания на PISA (2022) и ОИСР свързват времето, прекарано онлайн, с повишена вероятност от влошено психично здраве при 15-годишните. ОИСР (TALIS) отчита, че едва 45.9% от учителите в ЕС се чувстват подготвени да използват цифровите ресурси.

Цитират се доклади на Европол за излагането на непълнолетни на криминално съдържание, включително процеси на саморадикализация и вербуване за терористични актове чрез социалните мрежи и гейминг платформите.

Рисковете за физическото и психичното здраве, които социалните мрежи и другите цифрови услуги крият за непълнолетните, са обширни.

По отношение на физическото здраве, прекомерното време пред екрана замества играта на открито и спорта и може да повлияе на здравето, физическата форма и съня на децата. Използването на социални медии+ и устройства в ранна възраст измества практическото изследване на света и социалните взаимодействия на живо. Това може да засегне социално-емоционалното развитие и предразположеността към проблеми с психичното здраве. Продължителното използване на устройства може също да провокира проблеми, като мускулно-скелетни смущения и умора на очите.

Рисковете за психичното здраве, породени от използването на социални мрежи и други цифрови услуги от деца, са значителни. Рисковете от средата на социалните медии+, които пряко увреждат психичното здраве на децата, се пресичат с техния потенциал да обострят вече съществуващи проблеми с психичното здраве, включително депресия и тревожност. И тук социалните и индивидуалните фактори определят излагането на непълнолетните на рискове.

Като цяло, високата употреба на социални мрежи и други цифрови услуги сред децата и юношите се свързва с проблеми със съня и концентрацията, както и с повишени нива на депресия и тревожност. Пристрастяващите функции на дизайна засилват тези ефекти, като насърчават натрапчивото проверяване, „страха от пропускане“ (FOMO) и засиленото социално сравнение. Това може да ерозира самочувствието на непълнолетните и да повиши стреса. Алгоритмичното усилване и системите за препоръки имат потенциала да засилят дезинформацията и езика на омразата. Силни вреди от тези ефекти изпитват по-специално уязвимите групи онлайн.

Рисковете от излагане на непълнолетни на престъпно и незаконно съдържание онлайн са значителни.

Както възрастните, така и непълнолетните целенасочено експлоатират социалните мрежи и други цифрови услуги, включително платформите за игри, за да влизат в контакт с деца и юноши. Рисковете включват излагане на материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца, онлайн примамване (grooming), кибертормоз, радикализация и подбуждане към извършване на незаконни, насилствени или терористични актове. Широкото използване на инструменти с изкуствен интелект (AI) създава сериозни заплахи за децата и юношите от производството на синтетични материали за сексуална злоупотреба с деца (например deepfakes). Тези злоупотреби имат драстични последици върху развитието на непълнолетните, тяхното психично и физическо здраве и – в най-сериозните случаи – могат да струват живота им.

Доставчиците на социални мрежи и други цифрови услуги носят основната отговорност за осигуряване на безопасността на непълнолетните в техните услуги. Освен това, родителите и лицата, полагащи грижи, имат важна роля в надзора на времето, което децата и юношите прекарват онлайн, и в насочването на непълнолетните при съвместното справяне с рисковете, пред които са изправени в цифровата среда. Осигуряването на адекватни офлайн дейности и взаимодействия на живо е от решаващо значение на всяка възраст.

Въпреки множеството потенциални вреди, светът на социалните медии+ предлага на децата и юношите много възможности. Когато непълнолетните са овластени да общуват безопасно онлайн и имат солидни цифрови умения, използването на социални мрежи и други цифрови услуги може да донесе ползи за благосъстоянието, социалната свързаност, да осигури подкрепящи мрежи от връстници, възможности за себеизразяване, гражданска ангажираност и независимо учене. Целеви инициативи за цифрови умения – като Better Internet for Kids на ЕС, Центровете за безопасен интернет и интегрирането на медийната грамотност в националните програми за образование и обучение – са доказали способността си да подобряват критичното мислене, устойчивостта срещу дезинформация и способността на непълнолетните да навигират безопасно онлайн.

Социалните мрежи и другите цифрови услуги с вградена безопасност (safe by design) биха могли да допринесат за овластяването и участието на децата и юношите онлайн, като подпомагат придобиването на цифрови умения и медийна грамотност. Съобразеното с възрастта цифрово образование, предоставяно от училищата с подкрепата на родителите и лицата, полагащи грижи, също би могло да подготви непълнолетните да се възползват от възможностите на онлайн света и да се справят с възможните рискове и вреди.

Основни елементи на отговора на Европейския съюз

Отговорът на ЕС се базира на изграждането на стриктна правна рамка, която премества тежестта на доказване върху самите технологични компании – те трябва да докажат, че услугите им са безопасни, преди да ги предложат на непълнолетни.

Докладът проследява три исторически линии: регулиране на медийните и цифровите услуги на вътрешния пазар (Директивата за електронната търговия; впоследствие – Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, AVMSD); защита на данните (Директива 95/46/ЕО, впоследствие заменена от Общия регламент относно защитата на данните, ОРЗД/GDPR); и защита на потребителите. Докладът посочва Акта за цифрови услуги (АЦУ/DSA) като инструмента, установил специфични правила за закрила на непълнолетните от страна на посредническите услуги. Изведени са следните препоръки за закрила и овластяване на непълнолетните:

Препоръки за закрила на непълнолетните

• Хармонизирано на равнище ЕС ограничение на достъпа до „social media+“ за деца под 13 години, с изключение при родителско разрешение и надзор или за образователни цели. От 13-годишна възраст – еволюираща самостоятелна употреба на подходящи за възрастта и безопасни услуги.
• Ефективни системи за удостоверяване на възрастта (проверка или оценка на възрастта), пропорционални и зачитащи основните права, включително правата на детето; без обработване на документи за самоличност или биометрични данни за целите на оценката на възрастта; препоръка за прилагане на технически стандарти от типа „доказателство с нулево знание“ (Zero Knowledge Proof), за да не се допуска проследяване или идентификация на ползвателя нито от платформата, нито от доставчика на услугата за проверка.
• Разширяване и хармонизиране на правилата за ключови функции за безопасност при проектирането – напр. ограничения на безкрайното превъртане, автоматичното възпроизвеждане, известията и проблематичните алгоритми за препоръчване; премахване на манипулативни дизайнерски практики, нежелани контакти и т.нар. „заешки дупки“ (rabbit holes).
• Прехвърляне на тежестта на доказване към доставчиците – достъп на непълнолетни само след като доставчикът докаже безопасност на функциите на услугата.
• Засилване на капацитета за правоприлагане и оценка, включително по-тясно сътрудничество между надзорните органи, компетентни по различни правни рамки (АЦУ, ОРЗД, Актът за изкуствения интелект).
• Спешно приемане на дългосрочен регламент за борба със сексуалното насилие над деца онлайн, за да се запълни правната празнина, произтекла от изтичането на Временния регламент (Регламент (ЕС) 2021/1232. Докладът твърди, че над 80% от разследванията за сексуално насилие над деца започват въз основа на сигнали, подадени от доставчиците на „social media+“. (Забележка: тази препоръка е пряко относима към процедура 2025/0429(COD) относно дерогацията от Директивата за неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения (ePrivacy), която засяга оперативната работа на центровете за безопасен интернет)
• Възможност държавите членки да въвеждат допълнителни, предпазни ограничения на достъпа над 13-годишна възраст, подлежащи на оценка.
• Засилване на прилагането на правилата за достъп на изследователи до данни на платформите по чл. 40 от АЦУ. (Уредени в Делегиран регламент (ЕС) 2025/2050 на Комисията, влязъл в сила на 29 октомври 2025 г.).

Препоръки за овластяване на непълнолетните

• Разширяване на възможностите за реално участие на децата в оформянето на политиките за безопасност онлайн (съвместно проектиране на политики, обучителни програми, оценки и насоки), с особено внимание към деца от уязвими групи.
• Засилване на механизмите за жалби и на потребителските права на децата – приоритетно третиране на сигналите от непълнолетни, финансиране на телефонни линии за помощ.
• Интегриране на цифровото образование и медийната грамотност (включително грамотност за изкуствен интелект) на всички образователни равнища, за родители, учители и деца.
• Инвестиции в достъпна инфраструктура за офлайн дейности – спорт, изкуства, младежки клубове, библиотеки, обществени пространства.
• Съвместно разработване (с родителски сдружения) на насоки за родители относно онлайн безопасност, дигитално благосъстояние и отговорна употреба.
• Осигуряване на достатъчно публично финансиране и общи стандарти за гражданските организации и центровете за безопасен интернет, както и за услугите за консултации между връстници.
• Дългосрочно финансиране на европейски мащабни изследвания, продължаващи във времето (по подобие на американското изследване ABCD Study) и продължаваща подкрепа за рандомизирани контролирани изпитвания, с цел преодоляване на предимно корелативния характер на наличните европейски данни.

За доклада

Специалният панел за безопасността на децата онлайн е учреден от председателя фон дер Лайен, която обяви инициативата в речта си за състоянието на Съюза през 2025 г. През март 2026 г. тя възложи на двама специални съветници – проф. Фегерт и д-р Мелшиор – да съпредседателстват панела и да изготвят доклад с препоръки за най-добрия европейски подход за по-безопасен онлайн свят за децата.

Мандатът обхваща два свързани въпроса: безопасността на децата онлайн като цяло и евентуални възрастови ограничения за достъп до социалните медии.

Панелът заседава три пъти, като всяко заседание е тематично обособено:

• 5 март 2026 г. – преглед на наличните научни данни за въздействието на социалните медии и на цифровата среда като цяло върху децата и юношите;
• 16 април 2026 г. – действащото право на ЕС и съществуващите инструменти, както и националните политически подходи към безопасността на децата онлайн;
• 16 юни 2026 г. – национални политически подходи и обсъждане на евентуални препоръки.

В работата на панела участват представители на академичните среди, практици, младежки и родителски представители и други специалисти. Съпредседателите провеждат и допълнителни срещи с представители на държавите членки (включително срещи, организирани от ирландското председателство на Съвета на ЕС и от Люксембург в рамките на групата D9+), с трети държави (Австралия, Бразилия), с Европейския парламент (по-специално с Междугруповата организация за правата на детето), както и с индустрията, гражданското общество, аналитични центрове, Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR) и Европейския комитет за защита на данните (EDPB).

Докладът въвежда собствена, изрично дефинирана терминология, без да засяга действащите международни, европейски или национални правни актове:

• Social media+ (в доклада: „social media and other digital services“, съкратено „social media+“) – широко понятие, обхващащо услуги, достъпни за непълнолетни, които могат да съдържат рискови за възрастта функционалности или съдържание (напр. адиктивни функции – безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане, алгоритми за препоръчване, постоянни известия). Категорията включва доставчици на социални медии като посредници на съдържание от трети страни, магазини за приложения, както и системи с изкуствен интелект, пораждащи риск за непълнолетните (напр. ИИ придружители), видеоигри, излагащи децата на вредни търговски практики или опасни контакти, и платформи за споделяне на видео, позволяващи неподходящ за възрастта достъп.
• Непълнолетни (minors) – всички деца и юноши под 18-годишна възраст (пълнолетие).
  Юноши (adolescents) – непълнолетни между 13 и 18 години.
  Деца (children) – непълнолетни под 13-годишна възраст. Докладът изрично уточнява, че тази вътрешна класификация не засяга правните дефиниции на „дете“ в правни текстове като Конвенцията на ООН за правата на детето – тя е инструментална, изведена от възприетия в доклада развитийно ориентиран подход, и не съвпада с категориите „малолетни“/„непълнолетни“ по българското гражданско право.
• Безопасност на децата онлайн – използва се в доклада като обобщаващо понятие за закрилата и овластяването на непълнолетните в цифровата среда, в съответствие с мандата на панела.

Докладът вписва инициативата в по-широк международен и европейски контекст: въвеждането на „социално отлагане“ в Австралия; планирани законодателни инициативи в Обединеното кралство и Канада; вече приета забрана в Индонезия; Ютландската декларация на датското председателство на Съвета на ЕС (септември 2025 г.); Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2025 г. относно защитата на непълнолетните онлайн (2025/2060(INI)); заключения на Европейския съвет от 19 март 2026 г.; и постигнато за пръв път на равнище Г-7 съгласие по общи принципи за закрила на непълнолетните (17 юни 2026 г.).

Прочетете повече:

• Панел по въпросите на безопасността на децата онлайн – Европейска комисия – от страницата може да изтеглите пълната версия на доклада на английски език
• Кратка версия на доклада на български