На 9 февруари 2016 година, по повод Международния ден за безопасен интернет, Националният център за безопасен интернет и Факултетът по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет проведоха в Пресклуба на БТА съвместна пресконференция, на тема „Децата до 8 години и дигиталните технологии“.
На събитието, Националният център за безопасен интернет представи своя доклад „Децата до 8 години и дигиталните технологии“, който разглежда използването на дигиталните технологии от децата и начините, по които родителите ги подкрепят в това начинание. Докладът се основава на изследване, в рамките на което бяха направени десет интервюта със семейства, които имат поне едно дете на възраст до 8 години. Също така, взелите участие семейства имат различни нива на доход, степен на образование и етническа принадлежност. Методиката на изследването бе разработена и тествана от Joint Research Center към Европейската комисия, като в момента се прилага в деветнадесет държави.
Резултатите от проведеното изследване показаха, че дигиталните технологии са неотменна част от живота на децата и семействата. Повечето домакинства имат два или три телевизора, два компютъра, два таблета, както и смартфони. Дори семействата, имащи най-ниски доходи, имат поне по един телевизор и компютър. Тази наличност дава възможност на децата от много ранна възраст да навлязат в дигиталния свят – те започват да ползват устройствата на 3-4 години, особено ако имат по-големи братя и сестри, от които да се учат чрез имитиране. Също така, 
изследването показа, че децата бързо научават основните умения за боравене с дигиталните технологии, като половината от интервюираните деца могат да ги използват самостоятелно, макар рядко да умеят да се справят с по-сложни задачи. Въпреки че повечето от тях влизат в интернет предимно за забавление, те ползват и приложения като Viber, Скайп и Фейсбук, за да комуникират с роднини и приятели. Това пораджда някои притеснения у родителите.
Повечето родители се притесняват от опасността децата им да контактуват с непознати в интернет, макар вероятността това да се случи според тях да е малка. Няколко майки и бащи се тревожат детето им да не попадне на съдържание, изобразяващо насилие, което може да го/я стресне. Някои се безпокоят и от комерсиалните и консуматорски черти на дигиталния свят и фалшивата информация, на която могат да попаднат децата в него, макар че на практика самите родители правят малко за да възпрепятстват разглеждането на онлайн магазини и реклами от младежите. Това, от своя страна, обяснява защо повечето родители споделиха, че имат нужда от повече информация, която да им помогне да регулират употребата на интернет на най-малките, да балансират между дейностите в интернет и извън него, както и да защитят по-добре децата си онлайн. Те бяха заинтересовани и от дълготрайните ефекти върху малките потребители от употребата на дигитални устройства. Родителите споделиха, че информацията по тази тема е малко и е трудна за получаване, като казваха, че са готови да се доверят на препоръки по темата, ако такива им бъдат достъпни.
Много сходни са и изводите от изследването, представено от д-р Данаил Данов, преподавател по „Мултимедийна комуникация“ и ръководител на проект, свързан с развитието на медийната грамотност, провеждан в рамките на Комплекса за върхови постижения „Алма Матер“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Като изследва навиците и нагласите за използване на медийните средства и среда на над 100 деца на възраст 5-7 години, той заключава, че те масово притежават достъп до тях, но това не е свързано с развитие на уменията им за критичен анализ и оценка на медийното съдържание, което, от своя страна, води до негативни последствия при формирането на цялостната им медийна грамотност.
Допитване, проведено от студентите от специалност „Педагогика на масовата и художествена комуникация“ към Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ, водени от асистент Деси Стоева, сред бъдещи и настоящи учители, е изследвало отношението им към децата и дигиталните технологии и ролята на учителите и родителите. Изглежда, че сред родители/учители съществува тенденция за ограничаване/забраняване на свободния достъп до интернет без какъвто и да е ясно обоснован мотив. Подобна „забрана“ те предлагат да бъде наложена до навършването на 10-11 години при децата, като смятат, че тогава те вече ще бъдат готови да различават реалното от виртуалното. Според д-р Данов „това предполага опасност от ефекта на „забранения плод“, тъй като (по признанието на родители и учители) нито едните, нито другите разполагат с някакви ефективни мерки за контрол върху медийното поведение на децата. Самото предложение, „на децата да бъде позволен по-свободен достъп до интернет чак след като завършат началната училищна степен“, направено от немалка част от анкетираните – предимно учители в предучилищна и начална училищна възраст – подсказва някаква форма на нежелание и/или неспособност самите те да се заемат с проблема.“ И не на последно място – макар че масово споделят необходимостта от развитие на медийна и дигитална грамотност сред децата, анкетираните нямат ясно определение за тези компетенции и самите те не се чувстват сигурни относно собственото си ниво в тях.
Резултатите от двете изследвания отправят недвусмислено послание към образователните институции, че дигиталната и медийната грамотност трябва да влязат в задължителните учебни програми на най-малките ученици. „Така може да се получи интерес към познавателната сфера, да се получи образователен и учебен процес под формата на заиграване“, казва Проф. д-р Божидар Ангелов, декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Промяната в образованието на най-малките деца трябва да бъде съпътствана от подходяща следдипломна квалификация за учителите, както и подкрепа и популяризиране на тези инициативи като част от неформалното образование.
Пълният текст на доклада „Децата до 8 години и дигиталните технологии“ на Националния център за безопасен интернет може да намерите тук.
