В последно време Националният център за безопасен интернет получава сигнали за деца на 9-10 години, които си показват сайтове и видеоклипове със страшно съдържание – снимки на мъртви хора, изображения на катастрофи и бедствия, игри с плашещи изненади. Родителите съобщават, че след това децата показват симптоми на травма – сънуват кошмари или проявяват нервност. Доколко това е опасно и как да реагираме правилно?
Защо децата търсят страшно съдържание онлайн
От хилядолетия различните култури и цивилизации са създавали митове и разкази за ужасяващи чудовища, вампири, баби Яги, караконджули. Постепенно те прерастват в страшни фолклорни приказки, които пък преливат в съкровищницата на детската художествена литература като приказките на братя Грим например.
Това не е случайно – страшните разкази и игри играят важна роля в процеса на емоционално и психическо развитие на детето. Животът на възрастен, за който детето трябва да се готви, не е безопасен или лишен от неприятни и страшни изживявания. Четенето на страшна приказка с детето всъщност е начин то да има преживяване на страх, но в защитена среда и със спокойствието, че до него има възрастен и нищо лошо не може да му се случи.
От друга страна, децата изпитват непреодолимо любопитство и влечение да видят нещо, което предварително знаят, че ще ги уплаши. Това е естествена част от тяхното развитие и изследване на света.
Експлоатацията на детското любопитство за печалба
Това любопитство на детето отдавна се експлоатира от гонещи печалба сайтове, влогъри и блогъри. Те създават сензационно съдържание, което привлича кликове и гледания, без да се замисляат за въздействието върху аудиторията.
Разликата между традиционните страшни приказки и съвременното онлайн съдържание е съществена. Приказките са създадени с образователна цел и се четат в контролирана среда с възрастен. Онлайн видеоклиповете и сайтовете често съдържат реални изображения на насилие, смърт и страдание, които могат да бъдат травматични за детската психика.
Забраната на страшни сайтове и съдържание не е решение
Трябва ли да забраним на детето да гледа видео, рекламиращо страшно онлайн съдържание, или да посещава такива сайтове?
Забраната никога не е водила до успешен резултат. Тя само ще разпали любопитството и детето пак ще намери начин да види това съдържание – било на друго устройство или от приятел. Но тогава ще запази единствено спомена за страха или отвращението, които е изпитало, без възможност да преработи тези емоции с помощта на възрастен.
Вместо забрана, родителите трябва да изберат подхода на отворената комуникация и съпричастност. Това е изключително добър повод родителят да проведе полезен разговор с детето за реалния живот, опасностите в него, как да реагира и да се предпазва от неприятности във физическия свят.
Как да проведем полезен разговор с детето
За да бъде максимално полезен такъв разговор, най-добре е да започне с въпроси от страна на родителя, които помагат на детето да изрази чувствата си и да осмисли преживяното:
- „Как се почувства, когато видя това?“
- „Защо мислиш, че това видео/сайт е създаден? Какво иска да постигне създателят?“
- „А как ще се почувстваш, ако видиш реално мъртъв човек или катастрофа?“
- „Какви други опасности има в реалния живот и знаеш ли какво да направиш, ако се сблъскаш с тях?“
- „Имаш ли приятели, които също са гледали такова съдържание? Как са се почувствали те?“
Подобен разговор не само ще смекчи максимално ефекта на неприятното изживяване, но и ще накара детето да се замисли и да си подготви предварително заедно с родителя начини за реагиране при сблъскване с реална опасност. Той също така изгражда доверие и отваря канал за комуникация, който ще бъде важен и при други онлайн рискове в бъдеще.
Признаци, че детето е травмирано
Родителите трябва да наблюдават за следните признаци, които могат да сочат, че детето е било негативно повлияно от страшно онлайн съдържание:
- Кошмари и проблеми със съня
- Повишена нервност и тревожност
- Страх да остане само
- Нежелание да използва интернет или устройства
- Промени в поведението или настроението
- Затваряне в себе си
Ако тези симптоми продължават или се влошават, може да е необходима консултация с детски психолог.
Превантивни мерки
Вместо пълна забрана, родителите могат да предприемат следните стъпки:
Активно участие – споделено сърфиране и гледане на съдържание заедно с детето създава възможност за дискусия и обяснение.
Медийна грамотност – обяснете на детето как работи онлайн индустрията за съдържание, как се печелят пари от кликове и гледания, и как някои създатели експлоатират човешкото любопитство без да мислят за последствията.
Алтернативи – предложете на детето подходящи за възрастта му начини да изследва темата за страха – книги, филми с подходящ рейтинг, разговори за реални опасности и как да се справяме с тях.
Родителски контрол – използвайте инструменти за родителски контрол не като забрана, а като допълнителна защита, особено за по-малките деца.
