В подкаста „Новите родители“ с водещата Десислава Балканска говорим за децата, телефоните и социалните мрежи и помагат ли забраните. Гост на епизода беше Иглика Иванова, координатор на центъра за безопасен интернет. Ето най-важното, а запис от разговора може да чуете в Spotify, Storytel, Pocket Castsот, както и в сайта на медиата тук.
Десислава Балканска: Първият и най-важен въпрос е: помагат или повече вредят телефоните и скролването в социалните мрежи за децата?
Иглика Иванова: Много ни се иска да има еднозначен отговор и универсална истина, но въпросът има редица нюанси. Важно е каква е възрастта на децата, за какво използват телефоните си и колко време прекарват пред тях. Времето всъщност остава на заден план спрямо съдържанието, с което взаимодействат.
Телефоните са физически устройства, които децата могат да пипнат, и понякога са необходими. Преживяванията им онлайн обаче са нещо индивидуално и автономно, което ние не виждаме. Безконтролната употреба в ранна възраст определено е вредна – има редица проучвания за негативното влияние върху зрението, нервната система, развитието на речта и други проблеми.
Десислава Балканска: Как ние като родители можем по умен начин да ограничим използването им?
Иглика Иванова: Истината е, че не е реалистично от всички да се очаква идеално поведение през цялото време. Основното, което подпомага родителството, е добрата информираност – какво е подходящо за дадена възраст, как достъпът до онлайн съдържание се съотнася към развитието на детето и какво от това съдържание изобщо не е създадено за деца.
Информираността е основното, което може да подпомогне родителството. В Центъра за безопасен интернет работим интензивно, за да разговаряме с родители, да чуваме техните тревоги и да разработваме полезни, редовно актуализирани материали. Важно е да се намери баланс между пълната морална паника – че устройствата неизбежно вредят, независимо как се използват – и незаинтересоваността, при която липсва какъвто и да е поглед към случващото се онлайн.
Десислава Балканска: Работят ли наистина ефективно строгите ограничения, забраните и наказанията с лишаване от телефон за определено време?
Иглика Иванова: Зависи какво наричаме забрана. Ако едно устройство действително бъде отнето и няма резервно, то наистина е отнето – макар че учителите добре знаят, че в училища със забрана на телефони понякога се отива с два. Тийнейджърите са изобретателни, а в някои случаи родителите искат да могат да се свържат с децата си. Няма една формула за всяко семейство.
Забраната на социални медии обаче е друг тип ограничение и много по-лесно се заобикаля, особено когато детето не е под непрекъснато наблюдение – а нито искаме, нито можем да си представим такъв вариант. Австралийският пример показва, че подобен подход не е непременно ефективен по начина, по който беше въведен.
Забраната на устройството означава отнемане на свързаност и достъп до информация. Забраната на социалните медии също може да има обратен ефект. Не бива да се губи балансът между правото на децата на достъп до информация и факта, че във възрастта, в която социалните мрежи са продължение на общуването в реалната среда, там може да се намери и ценно, полезно съдържание. Въпросът е на грамотност и разбиране.
Полезната страна на обществените предложения за ограничения е, че засилват обществения дебат. Законодателните инициативи и стратегическите документи трябва да преминават през обществени консултации. Насърчавам хората да се запознават с мотивите и експертните становища по законопроектите и да изразяват мнение. Гражданите, организациите и медиите могат да участват в този процес.
Десислава Балканска: Забраненият плод е най-сладък и подобно ограничение може да има обратен ефект. Сега се повдига въпросът за въвеждане на подобна забрана за социалните мрежи и у нас.
Иглика Иванова: В момента има законодателни предложения, като хубавото е, че това засилва обществения дебат. Законодателните и стратегическите документи са съпътствани от обществени консултации и е важно гражданите да се запознават с мотивите и експертните становища, за да участват активно в процеса.
Деца, телефони и социални мрежи
10 въпроса, които всеки родител си задава
Няма универсална формула за спокойствие онлайн. Има обаче разговор, информирани решения и ясни правила, съобразени с възрастта и нуждите на детето.
Помагат или вредят телефоните и социалните мрежи?
Няма един отговор. Значение имат възрастта на детето, времето пред екрана, но най-вече съдържанието и начинът, по който то го използва.
Телефонът понякога е необходим инструмент. Но безконтролната употреба в ранна възраст може да се отрази на зрението, нервната система, развитието на речта и ежедневните навици. Онлайн преживяванията са лични и често остават невидими за възрастните.
Как да ограничим употребата по умен начин?
Не е реалистично да очакваме идеално поведение всеки ден. По-полезно е да знаем какво съдържание е подходящо за съответната възраст и как то влияе на развитието на детето.
Търсете баланс между паниката, че устройствата винаги вредят, и пълната незаинтересованост. Ясните семейни правила, редовният разговор и личният пример работят по-добре от постоянните конфликти.
Работят ли строгите забрани и наказанията?
Физическото отнемане на телефон временно спира достъпа, но децата често намират начин да го заобиколят. А забраната за социални мрежи се заобикаля още по-лесно.
Социалните мрежи вече са част от общуването между децата. Рестрикциите сами по себе си трудно постигат баланс, без да ограничат достъпа до полезна информация и връзка с връстници.
Защо дигиталната грамотност е по-важна от рестрикциите?
Както учим децата на безопасност на пътя, така трябва да изграждаме и дигитални рефлекси: как да разпознават риск, как да пазят личните си данни и кога да потърсят помощ.
Не е достатъчно просто да отнемем нещо. Нужни са качествени алтернативи, разговор за безопасните места онлайн и личен пример от възрастните. Иначе забраните лесно се превръщат в двоен стандарт.
Как да реагираме на опасни трендове и предизвикателства?
Натискът от групата и рисковите предизвикателства не са нови. Днес просто се разпространяват по-бързо и достигат до много повече деца.
Най-важен е постоянният, спокоен разговор за преценяването на риска и личната безопасност. За по-малките деца използвайте и технически настройки за родителски контрол. Самостоятелен профил в социална мрежа в България може да се създава от 14-годишна възраст.
Кои са големите капани в Roblox и социалните мрежи?
Платформите са проектирани да задържат вниманието чрез безкрайно скролване, автоматично пускане на видеа и персонализирани препоръки. Така интересът може да се превърне в „заешка дупка“ от все по-крайно съдържание.
Roblox не е просто игра, а платформа с много различни игри и потребители. При по-малките деца директните съобщения от непознати трябва да бъдат изключени, а родителят да познава настройките и средата, в която детето играе.
Трябва ли да следим телефоните на децата?
Разумният интерес е полезен: добре е да знаем дали детето не стои будно цяла нощ, какви приложения ползва и дали нещо не го тревожи.
Но постоянното надничане, четенето на лични чатове и проследяването на по-големите деца рушат доверието и личното пространство. Целта е да сте достъпен възрастен, към когото детето се обръща, а не таен наблюдател.
Как да говорим за филтрите и нереалистичния външен вид?
Кратките видеа от връстници в TikTok и Instagram могат силно да влияят на самочувствието. Вместо само да казваме „не вярвай“, нека покажем как работи технологията.
Говорете за филтрите, обработката, осветлението и ъгъла на снимане. Когато детето разбере разликата между избрания „съвършен кадър“ и реалността, сравненията губят част от силата си.
Как да научим детето да не се доверява на непознати?
Обяснявайте постепенно, че профилът зад екрана може да не отговаря на истината. Това, че някой в играта твърди, че е на 12 години, не означава, че е дете.
Разговорът трябва да върви заедно с настройки за поверителност: ограничете или изключете съобщенията от непознати при по-малките деца. Напомняйте, че е безопасно да покажат на възрастен всяко съобщение, което ги обърква, плаши или кара да пазят тайна.
Как телефоните и интернетът могат да бъдат полезни?
Интернет дава достъп до книги, виртуални музейни изложби, 3D разходки из културни обекти, образование по езици и география. Много игри също могат да развиват креативност, логика и умения за решаване на проблеми.
Въпросът не е само колко време детето е онлайн, а какво създава, учи и открива там. Насочвайте го към качествени ресурси и проявявайте любопитство към нещата, които го вълнуват.
Десислава Балканска: Защо е по-важно да говорим за дигитална грамотност, а не за рестрикции?
Иглика Иванова: Изкусително е да правим сравнение с правилата за безопасност по пътищата. Рестрикцията сама по себе си не гарантира нищо – виждаме го при много други проблеми, за които има конкретни правила, но те се заобикалят. Образованието и грамотността са решаващи.
От ранна възраст децата учат чрез симулация: в детските градини и училищните дворове има пешеходни пътеки, за да разберат опасностите и да развият рефлекси. Същото може да се прави и по отношение на социалните мрежи – постепенно и последователно.
Социалните медии не са създадени за деца. В тях има много смислено съдържание – потребителско и медийно, преминало през редакционна политика, включително съдържание, предназначено за деца. Но самите платформи като инфраструктура не са проектирани за тях. Затова трябва да предлагаме алтернатива: повече качествено съдържание за деца и привлекателни места, към които да ги насочваме чрез образование. Само да отнемем нещо, без да дадем нищо в замяна, е неефективно – още повече че всички около децата постоянно сме свързани и работим онлайн.
Десислава Балканска: Има ли спасение от опасните трендове и предизвикателства в социалните мрежи, които подтикват децата към рисково поведение?
Иглика Иванова: Предизвикателства е имало и в нашето детство, включително опасни – демонстрации на дързост, скачане от високо, приемане на големи дози лекарства. За съжаление има и нещастни случаи с деца, които са рискували живота си, за да впечатлят групата. Натискът на средата винаги е оказвал влияние.
Това изисква постоянен разговор за умението да преценяваме натиска на средата, да отстояваме собствената си безопасност и да развиваме отговорност и предпазливост, без да ставаме свръхнедоверчиви.
Има и конкретни инструменти: родителски контрол, настройване на реалната възраст на детето и спазване на възрастовите граници за профили в социалните мрежи. В България законодателството предвижда възраст 14 години за съгласие във връзка с личните данни, макар че много приложения посочват 13 години. Това е период на голяма уязвимост, търсене на идентичност и доказване. Най-добрият подход е децата да бъдат насочвани към безопасно и подходящо за възрастта им съдържание.
Важно е да се работи за самосъзнание и саморегулация. Няма нужда да спестяваме на децата, че съществуват злоупотреби с алкохол, цигари и други субстанции и че те носят измерими вреди. Същият спокоен, постоянен разговор е нужен и за баланса между ползите и вредите онлайн. Доверието в семейството не се изгражда реактивно, едва когато вече е възникнал проблем.
Десислава Балканска: Кои са най-големите капани в платформи като Roblox и социалните мрежи?
Иглика Иванова: Много от рисковете са свързани с дизайна на платформите – с техния „автопилот“. Постоянното скролване, автоматичното възпроизвеждане, профилирането и микропрофилирането са механизми, които по дизайн задържат децата прекалено дълго. Те могат постепенно да ги изтласкват към все по-крайно съдържание. Това важи не само за децата, а и за възрастните.
Т.нар. „заешка дупка“ е добър пример. Изследванията на проф. Зейнеп Тюфекчи върху YouTube показват как алгоритъмът улавя интерес, предразсъдък или пристрастие и започва да предлага все повече и по-екстремни версии на сходно съдържание. Така може да се случи както при теми, свързани с хранене, така и при политическо съдържание.
Това са елементи от дизайна, които платформите трябва да променят. Необходими са услуги и продукти, които отстояват европейските ценности и са по-подходящи за европейските граждани и деца.
Десислава Балканска: Кога е разумно детето да получи достъп до социални мрежи?
Иглика Иванова: Смятам, че разумната възраст е 14 години, както предвижда и законодателството. Има данни, че деца, които получават достъп още на 12 години, са по-предразположени към депресивни състояния и по-лесно попадат на съдържание, което създава нереалистични очаквания за красота, успех, щастие и взаимоотношения. Момичетата са по-силно засегнати в някои отношения, но това не е проблем само за тях.
Дванадесет години е ранна възраст. След 14 години достъпът трябва да е постепенен, защото не всички социални мрежи са еднакви.
Родителите често питат и за Roblox. Важно е да се разбере, че Roblox не е една игра, а платформа с десетки хиляди игри, включително много нискокачествени и създадени с изкуствен интелект. Младежите, с които работим, често споделят, че голяма част от тях са загуба на време и предизвикват постоянен допаминов отговор чрез малки стимули.
Платформите въвеждат някои мерки, но обикновено под натиск и често недостатъчно последователно. Възрастовите настройки сами по себе си не винаги са достатъчни: когато детето е обозначено като малко, то може по-лесно да бъде идентифицирано от възрастни с лоши намерения. Това е сериозно предупреждение. Има много по-подходящи игри, включително такива с образователна стойност. Не става дума да сме против видеоигрите – те могат да бъдат полезни и в образованието – а да правим разлика между различните платформи и съдържание.
Десислава Балканска: За или против следенето на телефоните на децата от страна на родителите?
Иглика Иванова: Зависи какво разбираме под „следене“. Има смисъл от наблюдение на начина на ползване – например дали има потенциални контакти с непознати или дали устройството работи цяла нощ. Това са лесно проверими показатели и не са непременно свързани с конкретното съдържание. Бих го нарекла полезна заинтересованост, а не следене.
Преди години цялото семейство често гледаше телевизия или филм заедно. Знаехме какво правят другите и имахме възможност да обсъждаме впечатленията си. Няма място за морална паника, но има място за споделеност и разговор.
Постоянното надничане и четене на чатове, особено на по-големи деца, е неприемливо и неетично. То руши доверието и не възпитава по подходящ начин. Това вече е следене – все едно някой да отваря личните ни писма.
Десислава Балканска: Как да обясним на тийнейджърите колко опасни могат да бъдат разкрасяващите филтри и нереалистичните съвети за външния вид?
Иглика Иванова: Това е сложно, защото въздействието на кратките визуални формати в TikTok и Instagram е голямо, а съдържанието често идва от връстници, което го прави още по-влиятелно. И преди е имало нереалистични представи за красота, например в лъскавите списания и популярната култура през 90-те, но днес мащабът и тежестта са различни.
Трябва да обясняваме разликата между образ и действителност, между репрезентация и реалност. Полезен пример е картината на Рене Магрит „Това не е лула“: изображението на лула не е самата лула. По същия начин снимката или видеото на човек не са самият човек.
Работи добре да се покажат на децата филтрите, различния ефект на предната и задната камера, промените според ъгъла, осветлението, грима и избрания кадър. Когато им се обясни разбираемо, че това е внимателно подбрана и технологично обработена версия на действителността, те по-лесно разграничават образа, който някой изгражда, от реалността. Тогава въздействието на външи идоли върху самочувствието на детето намалява.
Десислава Балканска: Как да научим децата да не се доверяват на непознати в мрежата?
Иглика Иванова: Това е една от най-сложните теми. От десетилетия общуваме онлайн с хора, които не сме срещали, и създаваме ценни професионални и лични контакти. Ако говорим само в посока „отсреща дебне опасност“, рискуваме да задълбочим и без това сериозната криза на доверие в медиите и институциите.
От друга страна малките деца са по-доверчиви и могат да бъдат възприемани като плячка от хора, които умеят да ги манипулират. Нужно е спокойно да се разяснява, че в интернет има хора, които крият самоличността си или се представят за някого, когото не са. Ако някой в игра твърди, че е на 12 години, това не означава, че действително е на 12.
Освен разговора, който трябва да бъде съобразен с възрастта на детето, е важно да се включат защитите на платформите: различни настройки според възрастта и ограничаване или изключване на директните съобщения от непознати.
Десислава Балканска: Как да използваме телефоните и социалните мрежи за нещо наистина полезно?
Иглика Иванова: Убедена съм, че в необятния океан от съдържание онлайн има изключително много полезни неща. Достъпни са архивирани книги и литература, аудио и видео материали, интервюта с писатели и известни личности, виртуални изложби и културно наследство. Пандемията ускори виртуализирането на музеите и направи много ресурси по-достъпни.
Например в Europeana има 3D визуализации на културно наследство. Мадарският конник е сред обектите, които могат да бъдат разгледани отблизо по начин, невъзможен при физическо посещение. Дори чрез Google Street View може да се пътува виртуално и да се разглеждат забележителности. Има свободни образователни ресурси, свободно знание като Wikipedia и възможности за учене на езици.
Видеоигрите също могат да бъдат ценни. Някои пресъздават реалистично светове като Древен Египет и Древна Гърция или работят с физични закони, така че децата да ги осмислят преди теоретичното им изучаване. Игри като Minecraft развиват изобретателност. Това не означава да заменим играта навън с екран, а да използваме интересно и подходящо съдържание като допълнение, което развива интереса, любопитството, меките умения, вземането на решения и решаването на проблеми. То е на един клик разстояние – а ролята на родителите е да насочват децата към него.
