Онлайн предизвикателствата са форма на дигитално съдържание или социална практика, при която потребители – най-често деца и младежи – са насърчавани да изпълнят конкретна задача, действие или поведение, споделяно и разпространявано чрез интернет платформи и социални мрежи. Предизвикателството обикновено включва елемент на подражание, групов натиск или търсене на одобрение под формата на харесвания, гледания или коментари. То може да бъде безобидно или забавно, но в някои случаи крие рискове за физическото и психичното здраве, личната безопасност или достойнството на участниците. Опасните онлайн предизвикателства често използват манипулативни механизми и емоционално въздействие, за да подтикнат към вредно поведение.
Периодично в интернет се появява поредната нова мода сред децата и тийнейджърите, свързана с някакво „предизвикателство“. От митовете за самоубийствени игри до реалните опасности, които носят опитите да се повтори някакво рисково действие, видяно онлайн – гълтане на опасни вещества или предмети, селфита на рискови места като влакови композиции, недостроени високи сгради върху скали или на ръба на пропасти.
Онлайн предизвикателствата понякога са фалшиви новини, които целят кликове
Неотдавна се разпространяваше историята за предизвикателството „48 часа“, заради което тийнейджъри бягали от дома си за две денонощия, за да съберат повече споделяния и лайкове на съобщенията за изчезването им.Това е всъщност повторение на подобни сензации от предишни години за 12, 24 и даже 72-часови предизвикателства. Нито мрежата от 30 европейски центъра за безопасен интернет, нито полицейските служби са открили досега доказателство, че историята е истинска.
През 2017 г. беше бумът на сензацията „син кит“, за която се твърдеше, че е довела да самоубийството на повече от 1000 тийнейджъри само в Русия. Всички твърдения в нея бяха опровергани, но тя обиколи целия свят.
Кой и защо разпространява подобни сензации? Експертите имат конкретни отговори. На първо място това се дължи на бума на така наречените „кликбайт“ сайтове и видеоплатформите, които привличат потребителите с бомбастични сензации – измислени или пък реални.
Онлайн предизвикателствата като реален риск за сигурността на детето
Не трябва обаче да се пренебрегват дори измислените сензации, защото е възможно някои деца да повярват или просто да решат да изпробват идеята. Около историята със „синия кит“ имаше случаи, когато емоционално лабилни непълнолетни се оправдаваха пред родители или учители за нарязаните си ръце с измислената „игра“.
Има и реални предизвикателства, които крият сериозни рискове. Едно от най-известните сред тях са рисковите селфита, които вече доведоха да трагичния край на непълнолетни, но също и на пълнолетни жертви. В различни периоди ставаха популярни и други предизвикателство от рода на да се изпие наведнъж пред уебкамера голямо количество алкохол, да се ядат отровно люти подправки, да се поглъщат капсули с течен препарат за пране или да се използват магнитни топчета като заместител на пиърсинг на езика, което вкара в операционната редица деца.
Ако искате да проверите доколко е достоверна поредна сензация, можете да ползвате авторитетната платформа за проверка на фалшиви новини Snopes.com. В нея предизвикателството „48 часа“ е категорично определено като фалшиво. За съжаление платформата не работи с български език, но може да се използва Гугъл-преводач.
Как да говорим с децата за онлайн предизвикателствата
За тийнейджърската възраст поемането на рискове и експериментирането са нещо обичайно. Разпространяването обаче на екстремни „предизвикателства“ крие реални опасности. Затова е изключително важно родителите да говорят често с децата си за техния онлайн живот и какво им се струва интересно в интернет. Най-добре е детето да чуе от родителя си съвет да не се поддава на желанието за лайкове и лесна популярност, подлагайки на риск здравето и понякога – и живота си.
Родителят може най-ефективно да предпази детето си от опасни онлайн предизвикателства чрез спокоен, открит и неназидателен разговор, изграден върху доверие. Важно е първо да изслуша детето – какви предизвикателства е виждало, кои му се струват забавни и защо – вместо да започва с забрани или морализиране. След това родителят може да обясни ясно разликата между безобидни и рискови предизвикателства, като даде конкретни примери за последици (нараняване, унижение, изнудване, трайни онлайн следи).
Полезно е заедно с детето да се съгласите за условието, че ако нещо включва риск за здравето, натиск от други, тайни или условие „не казвай на никого“, то не бива да се участва. Ключово е детето да знае, че при съмнение или страх може винаги да се обърне към родителя без наказание, и че отказът да участва е напълно приемлив и смел избор.
Добър подход е също питате детето има ли текущи предизвикателства в мрежите, какви са и какво то мисли за тях – дали ги смята за забавни или глупави. Може да помолите детето да ви покаже нещо, което му е направило впечатление и да гледате и обсъждате постове заедно. Това е добър повод да прекарете забавно време заедно с много смях.
Истаната е, че в социалните мрежи има немалко забавни предизвикателство. Пример за позитивно и забавно онлайн предизвикателство е т.нар. „Slang Challenge“ (често срещано и като „Gen Z Slang Challenge“). То включваше както деца, така и възрастни.
В това предизвикателство децата или младежите караха своите родители, учители или други възрастни да повтарят думи от младежкия сленг (напр. „sus“, „rizz“, „slay“, „no cap“) и да познаят какво означават коннкретни думи, които децата използват в чатове и разговорна реч помежду си. Резултатът често е хумористичен, безобиден и създава поводи за смях и разговор между поколенията. Предизвикателството стана популярно най-вече в TikTok, но се разпространи и в други социални мрежи.
