Ако попитате един млад човек днес дали често се сблъсква с език на омразата в интернет, отговорът най-вероятно ще бъде „не чак толкова“. Според национално представително проучване на Институт „Отворено общество“, младежите (18-29 години) отчитат най-сериозен спад в сблъсъка си с речта на омразата. Докато през 2018 г. 66% от тях са заявявали, че са чували подобни изказвания, днес този процент е паднал почти наполовина – до 35%. Изследването е от 2023 г., но с усилващия ефект на послания през социалните мрежи ситуацията едва ли се е променила много, дори е вероятно проблемът да се е задълбочил.
Парадоксът на нормализираната омраза
Данните от доклада разкриват специфичен феномен: младите хора не се сблъскват по-рядко с омразата, те просто по-трудно я разпознават като такава. Тя се е превърнала във фон на дигиталното им ежедневие.
Фактите показват, че младежите са поколението с най-ниска осведоменост по темата. Едва 56% от хората между 18 и 29 години изобщо са чували термина „реч на омразата“. За сравнение, при по-възрастните поколения този дял надхвърля 70%. Когато липсва познаване на самото понятие, разпознаването на проблема става невъзможно.
Дефицитът на знания
Друго ключово откритие в доклада е свързано с правната информираност. Мнозинството от младите хора не знаят, че крайните форми на реч на омразата са престъпление. Едва 48% от тях са наясно, че подбуждането към расова или национална вражда се наказва от Наказателния кодекс. Този дефицит на знания прави младите хора по-податливи на манипулации и създава риск несъзнателно да станат разпространители на враждебна реч, приемайки я за нормално съдържание.
Ролята на социалните мрежи
Докладът очертава ясна картина за средата, в която се разпространяват тези послания, базирана на четири основни факта:
Историческо разместване: През 2023 г. се наблюдава промяна в източниците на информация – социалните медии и интернет сайтовете (посочени от общо 67% от анкетираните) вече изпреварват телевизията (36%) като основен комуникационен канал за слово на омразата.
Основен канал за младежите: За възрастовата група 18–29 години социалните мрежи са безспорният лидер. 68% от младежите посочват платформи като Facebook и други мрежи като основен източник, от който чуват враждебна реч. За сравнение, при най-възрастните (над 60 години) този дял е 31%.
Специфични мишени онлайн: Враждебната реч към конкретни групи е силно концентрирана в интернет. 57% от анкетираните, които са срещнали реч на омразата срещу ЛГБТИ общността, са попаднали на нея в социалните мрежи. При враждебната реч срещу ромите този процент е 51%.
Специфика на платформите: Докладът посочва, че социалните мрежи създават хибридни обществено-лични пространства. В тях потребителите се превръщат от пасивни слушатели в активни разпространители на съдържание чрез коментари и споделяния. Същевременно, в тези канали механизмите за медиен контрол и саморегулация функционират по-трудно, което позволява бързо мултиплициране на посланията.
Какво трябва да се промени?
Данните показват нуждата от адаптиране на подходите към младите хора:
- Образование отвъд „фалшивите новини“: Медийната грамотност трябва да включва умения за разпознаване на разкази, които насаждат стереотипи и нетолерантност.
- Фокус върху дигиталната среда: Усилията за ограничаване на враждебната реч трябва да бъдат съобразени със спецификата на социалните мрежи, където младежите са най-активни.
- Ранно гражданско образование: Училището има ключова роля в предоставянето на знания за границите на свободата на словото и законовите рамки.
Всичко започва преди 18-ата година
Макар изследването да обхваща само пълнолетни младежи, отношението към речта на омразата и търпимостта към нея се формират много по-рано – още в детските и тийнейджърските години. В Националния център за безопасен интернет вярваме, че именно тук ролята на родителите и образователните експерти е ключова. Те могат да обяснят на децата какво представлява враждебната реч, как да я разпознават и защо тя никога не е приемлива. Още по-важно от възпитанието с думи обаче остава личният пример – начинът, по който ние, възрастните, говорим и се отнасяме към различните от нас, както в реалния живот, така и онлайн.
Ако искате да научите повече за това защо не трябва да оставаме безразлични към реч на омразата, какви са конкретните стъпки за докладване в различните социални мрежи и как да обясните на подрастващо дете какво е „реч на омразата“ – прочетете нашите насоки за докладване на реч на омразата.
