Над половината от младите европейци на възраст 16–34 години срещат враждебни съобщения онлайн. Речта на омразата не е нова, но никога досега не се е разпространявала толкова бързо. На 18 юни отбелязваме Международния ден за борба с нея и си задаваме въпроса: какво можем да направим?
Какво е реч на омразата
Речта на омразата не е просто груба дума в интернет. Според Стратегията и Плана за действие на ООН тя обхваща „всякакъв вид комуникация – в говор, писмен текст или поведение, която атакува или използва унизителен или дискриминационен език по отношение на дадено лице или група въз основа на това кои са въз основа на тяхната религия, етническа принадлежност, националност, раса, цвят на кожата, произход, пол или друг идентичен фактор.“
На 18 юни 2019 г. ООН стартира своята Стратегия за борба с речта на омразата, а две години по-късно Общото събрание официално обявява тази дата за Международен ден за борба с речта на омразата. Поводът: изразена глобална загриженост относно експоненциалното разпространение на омразата в онлайн пространството по целия свят.
Историята показва ясно накъде може да доведе необуздана реч на омразата. Международните съдилища установяват, че тя изиграва роля в геноцида срещу мюсюлманите чам в Камбоджа (1975 г.), геноцида срещу тутсите в Руанда (1994 г.) и геноцида в Сребреница (1995 г.). Рекламирането на омраза в публичното пространство за политически цели за съжаление не е нещо ново – новото е скоростта, с която тя може да се разпространи чрез социалните мрежи.
Кой се сблъсква с реч на омразата най-често
Най-изложената на риск група е тази на младите хора.
По данни на Евростат (2025):
- 53,7% от хората на възраст 16–24 години срещат враждебни съобщения онлайн.
- 54,0% от тези на 25–34 години имат същия опит.
За сравнение, при следващите възрастови групи този процент прогресивно намалява. Това не означава, че по-възрастните са в безопасност. Fзначава, че младите хора, които прекарват огромна част от живота си онлайн, са непропорционално засегнати.
Данните показват, че враждебните съобщения засягат хора заради различни причини: политически и социални възгледи, расов или етнически произход, сексуална ориентация, религия, пол и много други. Уязвимостта не е въпрос само на идентичност – тя е въпрос и на видимост: колкото повече присъстваш онлайн, толкова по-изложен си.
Кой е в прицела на реч на омразата
Според данните от 7-ия мониторингов доклад по Кодекса за поведение на ЕС (2022 г.), който обхваща над 3 600 сигнала от 21 държави членки, най-честите видове са:
- Антиромскии изказвания — 16,8%
- Ксенофобия и антимигрантска омраза — 16,3%
- Омраза по сексуална ориентация — 15,5%
- Антисемитизъм — 9,9%
- Антимюсюлманска омраза — 8,7%
- Останалото включва омраза на расова, етническа, полова и религиозна основа.
Доклад на Агенцията за основни права на ЕС (FRA) разкрива нещо важно за целевите групи: жените са основните мишени на онлайн омразата, а хора от африкански произход, роми и евреи са сред тези, срещу които най-често се прилага негативно стереотипизиране.
Особено показателен е фактът, че 47% от всички омразни публикации представляват пряк тормоз (direct harassment). Това означава не просто унизително съдържание, публикувано в интернет изобщо, а директни атаки, насочени конкретно срещу дадено лице – заплахи, обиди, сплашване, адресирани пряко към жертвата.
Какви са последиците
Речта на омразата не е „само думи“. Последиците са дълбоки и многопластови=
Психологически: Тревожност, депресия, травма. Хората, срещу които е насочена, изпитват стрес дори когато я срещнат случайно в интернет.
Социални: Поляризация, дискриминация, маргинализация. Групите, срещу които е насочена омразата, се оттеглят от публичното пространство – онлайн и офлайн.
Поведенчески: Самонараняване, агресия, избягване на онлайн пространства. Особено при млади хора, за които интернет е ключова среда за социализация, изтласкването от него е истинска загуба.
На обществено ниво: Нормализиране на насилието, разпространение на дезинформация и намаляване на доверието в демократичните институции и ценности. Историята е показала, че когато омразата в публичния дискурс стане норма, последствията могат да бъдат катастрофални.
Защо не трябва да оставаме безразлични
Младите хора са не само най-засегнатите – те са и тези, чийто глас е най-важен в тази борба. По повод на Международния ден за борба с речта на омразата младежите от Младежкият панел на Safenet.bg споделиха своя единна позиция:
„Най-често речта на омразата е насочена към етнос, раса, външен вид и/или интелектуално ниво. В такива случаи трябва да подхождаме хладнокръвно и да не позволяваме на емоциите ни да ни контролират, но и да не останем безразлични – да докладваме такова съдържание в платформите. Не се сблъскваме с език на омразата ежедневно, защото контролираме на какво съдържание сме изложени и фийдовете си, но когато се случи, най-често е в социалните мрежи.“
И наистина – всеки сигнал има значение. Речта на омразата не е абстрактен проблем. Тя наранява реални хора, разделя общности и, ако остане без отговор, нормализира насилието.
Всеки от нас може да направи нещо:
- Докладвайте омразно съдържание – дори когато не е насочено директно към вас.
- Не мълчете, изразете неприемане, когато станете свидетели на омраза.
- Контролирайте средата си – имате инструменти, с които да избирате съдържанието, на което да сте изложени.
- Говорете с младите хора – те са най-засегнатите и имат нужда от подкрепа как да разпознават речта на омразата и как да й противодействат.
Платформите имат задължения. Законодателите имат отговорности. Но промяната в онлайн културата започва с нас – с това дали ще подминем следващата омразна публикация или ще натиснем „Докладване“.
Как да докладваме реч на омразата
Facebook и Instagram
- Отидете на публикацията/коментара/профила.
- Натиснете трите точки (···) в горния ъгъл.
- Изберете „Докладване“ („Report“) → „Насилническо, омразно или обезпокоително съдържание“ („Violent, hateful or disturbing content“).
- Следвайте указанията и избери конкретната причина.
- Изпратете сигнала. Ще получите обратна връзка от Meta.
YouTube
- Кликнете върху трите точки под видеото или до коментара.
- Изберете „Докладване“ („Report“).
- Изберете „Омразно или насилническо съдържание“ („Hate or abusive content“).
- Добавете допълнителен контекст, ако можете.
TikTok
- Задръжте пръста си върху публикацията или натиснете иконата за споделяне.
- Изберете „Докладване“ („Report“).
- Изберете „Реч на омразата и дискриминация“ („Hate speech and discrimination“).
- Потвърдете и изпратете.
X (Twitter)
- Натиснете трите точки до публикацията.
- Изберете „Докладване на публикацията“ („Report post“).
- Изберете „Изказвания, подбуждащи към омраза“ („Hate“).
- Натиснете трите точки на публикацията.
- Изберете „Докладване на тази публикация“ („Report this post“).
- Изберете „Омраза“ („Hate speech“).
Snapchat
- Задръжте пръст върху съобщението или снапа, който искате да докладвате.
- Изберете „Докладване“ („Report“).
- В зависимост от типа съдържание изберете:
- За публикации/истории: „Реч на омразата или символи“ („Hate speech or symbols“)
- За чатове: „Реч на омразата, тероризъм и насилствен екстремизъм“ („Hate speech, terrorism & violent extremism“)
- Следвайте указанията и изпратете сигнала. Snapchat не уведомява подателя на съдържанието, когато подават сигнал.
Важно: Запазете скрийншот преди докладване – съдържанието може да бъде изтрито от автора, преди платформата да го разгледа. Сигналите, изпратени от доверени подавачи на сигнали (организации с признат статус от платформите и DSA), се обработват с приоритет и много по-висок процент на успех от тези на обикновени потребители.
Safenet.bg е точно такъв доверен партньор и платформите обработват нашите сигнали през „бърза писта“ без да изачкват на опашка с всички потребителски сигнали.
Как да обясним на дете какво е реч на омразата
Темата не е само за възрастни. Кампанията #NoToHate на ООН разработва специален наръчник, насочен към деца на възраст между 5 и 10 години, който помага на родители и учители да говорят с най-малките по достъпен и неплашещ начин. Ето какво можем да кажем на децата.
1. Какво е реч на омразата?
Реч на омразата е, когато някой казва много лоши неща на друг човек заради това кой е той или какви са неговото семейство или приятели. Това може да е свързано с това как изглеждат, в какво вярват те или техните приятели и семейство, или откъде идват. Тук влиза и подигравката с някого, защото има увреждане или защото е момиче или момче. Това кара другите да се чувстват много зле и тъжно. Понякога може да накара хората да се чувстват уплашени и да доведе до това хората да се наранят един друг.
Това, което казваме, има значение. Трябва да бъдем внимателни с думите, които използваме, и да се питаме: „Бих ли се почувствал зле, ако някой ми каже това?“
2. Защо речта на омразата е опасна?
- Наранява чувствата: Не е добре да нараняваме другите с думите си. Речта на омразата може да накара хората да се чувстват маловажни и изключени. Тя може да изолира хората и да ги остави без приятели. Понякога нещо може да звучи като шега, но може да е част от тормоз и може да нарани чувствата на хората.
- Разделя ни: Речта на омразата кара хората да се ядосват едни на други и може да разруши приятелства, общности или дори семейства.
- Може да доведе до насилие: В някои случаи речта на омразата може да доведе до това хората да се удрят и нараняват, а това може да накара хората да се чувстват уплашени.
3. Какво можем да направим?
- Да споделяме за себе си и да опознаваме другите хора: Вместо да бъдем лоши, можем да говорим с хората, да задаваме въпроси и да слушаме техните истории. Можем също да опитаме храните, които ядат у дома си, и да научим как празнуват своите празници.
- Да кажем на възрастен: Ако дете чуе хора да се отнасят лошо с други, може да каже на родителите си или на учителя.
- Да ценим другите: Уважаваме мнението на хората около нас и не сме лоши с тях, дори ако мислим различно.
Регулаторната рамка
За да разберем защо докладването работи по-добре в едни случаи от други, трябва да разгледаме как е изградена системата.
През 2016 г. Европейската комисия и платформите Facebook, YouTube, X и Microsoft подписват доброволен Кодекс за поведение за борба с незаконната реч на омразата онлайн. Идеята е проста: платформите се ангажират да преглеждат сигналите и да премахват незаконно съдържание – в идеалния случай в рамките на 24 часа. До края на 2022 г. към кодекса се присъединяват и TikTok, Instagram, LinkedIn, Snapchat, Twitch, Viber и други.
Всяка година Комисията провежда мониторинг, за да провери дали платформите спазват ангажиментите си.
Седмият мониторингов доклад от ноември 2022 г. е едновременно насърчителен и тревожен:
Преглед в рамките на 24 часа:
- TikTok: 91,7%
- YouTube: 83,3%
- Facebook: 63,8%
- Instagram: 56,9%
- X (Twitter): 54,3%
Процент на реално премахване:
- YouTube: 90,4%
- Facebook: 69,1%
- TikTok: 60,2%
- Instagram: 58,4%
- X (Twitter): 45,4%
С други думи – дори когато платформите разгледат сигнала навреме, не винаги премахват съдържанието. Средно 36,4% от докладваното незаконно съдържание остава онлайн.
Важна подробност: сигналите, изпратени от „доверени подавачи“, се обработват с 25,4 процентни пункта по-висок процент на успех в сравнение с обикновените потребители. Това е огромна разлика и показва колко важна е ролята на организациите, работещи в тази сфера, в това число и на Safenet.bg.
На 20 януари 2025 г. актуализираният Кодекс за поведение+ влиза в сила, интегриран в правната рамка на Закона за цифровите услуги (DSA) на ЕС. Това е качествена промяна: от доброволни ангажименти към задължителна прозрачност и отчетност. Платформите вече не просто обещават – те са длъжни да докладват и доказват.
DSA изисква платформите да имат ясни механизми за сигнализиране, да обясняват на потребителите защо е премахнато тяхно съдържание и да позволяват обжалване на решенията. Потребителите в ЕС вече имат реални права в онлайн пространството.
Защо модерирането не е лесно
Дори при добра воля от страна на платформите, борбата с речта на омразата е изключително трудна задача.
Контекстът е всичко. Ирония, сарказъм, мемета – машините трудно ги разчитат правилно. Думи, които са обидни в едни ситуации, могат да бъдат сарказъм или самоирония в друга.
Дефиницията е субективна. Когато Facebook не е съгласен с 15,5% от сигналите за нарушение и Instagram – с 16,4%, това не означава непременно, че платформите не полагат усилия. Означава, че разграничаването на омразата от свободата на словото е истински сложно.
Прекомерното блокиране срещу недостатъчна защита. Ако платформите бъдат твърде строги, рискуват да заглушат легитимен дискурс. Ако са прекалено снизходителни – оставят жертвите без защита.
Изкуственият интелект не е достатъчен. Модерирането в социалните мрежи до голяма степен е поверено на AI системи. Но данните от FRA показват, че от 1 500 публикации, оценени от автоматични инструменти, 53% все още се считат за омразни от хора-модератори. Това означава, че почти половината от съдържанието, което AI е „одобрил“, всъщност е проблематично. Причината е, че моделите не са еднакво добре обучени на всички езици и трудно улавят нюанси, ирония и специфичния контекст на думите. Когато докладваното съдържание не преминава и през човешка проверка, то твърде лесно остава онлайн.
Материалът е изготвен по повод Международния ден за борба с речта на омразата (18 юни) и се основава на данни от Евростат, 7-ия мониторингов доклад на ЕК по Кодекса за поведение (ноември 2022 г.), Кодекса за поведение+ (2025 г.) и позицията на Младежкия панел на Safenet.bg.
Публикацията съдържа AI генерирано заглавно изображение
